Свръхбогатите (История на големите имущества)
- Автор: Гьомьори Ендре
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дора Панчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Свръхбогатите (История на големите имущества)». Краткое содержание книги:
Как забогатяват Ротшилд и Рокфелер, как откриват пътя за обогатяване Форд, Круп, Онасис? Какво състояние биха могли да кажат, че притежават Ага Хан, крал Сауд V или семейството на бившия ирански шах?
Какъв е светът на свръхбогатите? Кои са герои на скандали, опиянени от власт, и кои „скромно“ се прикриват зад икономически операции, обхванали целия свят? Биографиите им са не само история на една кариера, но същевременно и картина на една обществено-икономическа система, жива илюстрация на това как големите риби изяждат малките.
Веднъж — много по-рано, още през 1961 г. — Шпрингер посещава САЩ и желае да се срешне с Кенеди.
По това време американският президент вече провежда по-разумна политическа линия и отговаря на молбата явно преднамерено, с възможно най-обиден тон. Той пита секретаря си: „Who is Mr. Springer?“
Тоест: „Кой е този мистър Шпрингер?“
След това се постарава тази забележка да се „просмуче“ в американския печат. Тогава Шпрингер със зачервени уши се оттегля от околностите на Белия дом. Но на въпроса, кой е той ясно отговаря дори „Цюрихер Вохе“ — либерален буржоазен швейцарски седмичник. Като коментира реорганизацията, проведена през седемдесетте години, той пише: „Шпрингер търгува със «студената война»; ако зависеше от него, той вероятно би търгувал и с горещата. Ако кажем за него, че е опасен човек, май ще се изразим прекалено благосклонно.“
В началото на осемдесетте години и една лична трагедия дава да се разбере, че, изглежда, опасността от търговията със „студена война“ прозират и хора, с които го свързват кръвни връзки. Най-възрастният син на Шпрингер, младият Аксел Шпрингер, от началото на седемдесетте години в продължение на девет години не разговаря с баща си, отрича политическата линия на неговите издания и не желае да играе ролята на „наследник на трона“.
Върху младия Шпрингер лежи огромен товар. Стареещият крал на печата се е женил четири пъти. Младият Аксел, който през 1980 г. е тридесет и осем годишен, е от втория брак. Освен това има и една дъщеря от първия брак на баща му, която нищо не разбира от бизнес. Раймунд Александер Шпрингер, потомък от четвъртия брак, е едва на седемнадесет години и е още ученик.
От 1978 г. „цезарят“ използва широка гама методи — от финансови шантажи до заплахи, — за да принуди сина си да се върне в тръста. Накрая наследникът е сломен. Макар и с нежелание, той приема поста заместник-главен редактор в неделното издание на „Ди Велт.“
Работи тук само две седмици.
В една ледена утрин на месец януари 1980 г., на една алея в Хамбург намират младия Аксел Шпрингер мъртъв. До него е захвърлен револвер. Според съдебния лекар: самоубийство; изстрел в челото.
По желание на бащата следствието е спряно. На погребението може да присъствува само тесен семеен кръг.
Така по свой начин младият Аксел Шпрингер произнася присъда за най-голямата империя на печата във Федералната република.
ГЕТИ — САМОТНИЯТ ВЪЛК
Тайдуотърския нефт. Сътън Плейс.
Животът изисква да знаеш. Деца и внуци.
Смърт преди преместването.
Водещите финансови списания в света и преди всичко американското „Форчън“ от време на време изготвят статистика за най-богатите хора. Първото място в тази статистика преди няколко години заема не някой член на фамилиите Форд, Рокфелер или Ротшилд, а един сравнително непознат американски петролен магнат: Жан Пол Гети.
Пред журналист от „Форчън“ той прави следното изявление: „Онзи, който може да преброи парите си, няма и един милиард долара.“ Според статистиките, които си противоречат една на друга, Гети е разполагал със състояние от около три, три и половина милиарда долара. Точната сума не може да бъде определена, ако не поради друго, то — както е с всички „съвременни“ състояния — поради това, че парите са вложени в акции, а тяхната стойност естествено се мени. Първото място в листата на най-богатите хора не означава, че Гети има най-голяма финансова или икономическа власт в света. Също както в случая с Хауърд Хюс — втория най-богат американец, — и тук Гети се издига над големите фамилии-милиардери в резултат па еднолично владение и абсолютно самостоятелно стопанисване на имуществото.
Жан Пол Гети е потомък на семейство с ирландски произход. Роден е в град Минеаполис в САЩ. Неговият баща бил адвокат и бързо се включил в големите американски петролни сделки от началото на века. В началото на новото столетие той вече е бил милионер и в съответствие с това младият Гети учи в най-добрите американски и чужди университети. „Последната шлифовка“ той получава в Оксфорд малко преди Първата световна война.
Верен на семейните традиции обаче, Гети се интересува не толкова от науките, колкото от парите, като се оказва извънредно талантлив финансист. Преди повече от половин век, подобно на баща си, той се хвърля в петролния бизнес и е един от онези, които първи разкриват нефтените полета в щата Оклахома. Още тогава проличава, че Гети ще бъде нещо като „вълк единак“ в света на парите: обикаля петролните местности със своя стар „Форд“ и върши всичко сам — от геоложките проучвания и взривяването до уреждането на юридическите въпроси.