Свръхбогатите (История на големите имущества)
- Автор: Гьомьори Ендре
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дора Панчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Свръхбогатите (История на големите имущества)». Краткое содержание книги:
Как забогатяват Ротшилд и Рокфелер, как откриват пътя за обогатяване Форд, Круп, Онасис? Какво състояние биха могли да кажат, че притежават Ага Хан, крал Сауд V или семейството на бившия ирански шах?
Какъв е светът на свръхбогатите? Кои са герои на скандали, опиянени от власт, и кои „скромно“ се прикриват зад икономически операции, обхванали целия свят? Биографиите им са не само история на една кариера, но същевременно и картина на една обществено-икономическа система, жива илюстрация на това как големите риби изяждат малките.
(Между другото Гети рядко демонстрира подобна политическа мъдрост. Както голямото мнозинство от американските бизнесмени, той също страстно мрази Рузвелт и е възхитен — тук вече има малко съмишленици дори и в деловите среди — от Хитлер и Мусолини. Според неговите биографи той през 1937 г. нарича в дневника си Хитлер „голямата фигура на германизма“, а през лятото на 1939 г. отбелязва за Мусолини, че е „най-великият син на Италия от времето на император Август“.)
Все пак факт е, че на практика Гети и неговите интереси — противно на други американски петролни милиардери, като например тексасецът Хънт — не играят роля във влиянието нито върху международната, нито върху вътрешната политика. Дори след своята седемдесетгодишнина той посвещава цялата си енергия на печеленето на пари. Организира танкерен флот, а в американския щат Делауер с 200 милиона долара инвестиции строи и до днес най-добре автоматизираната рафинерия в света. В последните години дейността му се разпространява и в Западна Европа. В Италия строи голям нефтопреработвателен завод и това става базата за големия делови успех, който по-късно в Западна Европа жънат продуктите с марка „Вицдол“
По такъв начин се образува империята Гети, в пладнето на която, през 1960 г., той от Калифорния се премества в Англия, в замъка Сътън Плейс, намиращ се в графство Съри. Всъщност Гети, винаги уединен и подозрителен, попада в центъра на вниманието след преместването си, като по това време започват и атаките на западните илюстровани списания спрямо него. До този момент той никога не е разговарял с журналист, а веднъж плаща на информационната агенция „Асошиейтед Прес“ 10 000 долара само за да унищожи една фотография, на която той е показан в компанията на крал Сауд и кувейтския шейх да разисква по петролните сделки до един поднос с фурми.
Възможността да бъде спазвано инкогнито е намалена и поради това, че купеното имение доста бие на очи. Сътън Плейс някога е било владение на херцог Съндърланд; в него има петвековен замък с 34 спални и 14 бани. Когато запитват Гети защо е купил имението и замъка, той отговаря, че по време на пътуванията си из Европа харчи прекалено много за хотели. Този отговор е подозрителен най-малкото заради това, че магнатът плаща на херцога един милион долара и харчи още петстотин хиляди за ремонт на стария замък. Много по-убедителен е един неотдавна публикуван доклад на американското финансово министерство, според който Гети не само получава безплатно приказния замък, но дори печели от него. Защото факт е, че промяната на неговото местожителство от САЩ във Великобритания го поставя в благоприятно положение от гледна точка на американската данъчна система. От този „курс“ той печели доста повече, отколкото му струва „митото“ — цената на английския замък.
Малко след покупката на замъка поради дребен скандал Гети влиза в центъра на вниманието. Той устройва празненство по случай придобивката, на което са поканени стотици гости от елита. Изваден е неоценимият златен сервиз за храна, който някога е бил собственост на английския крал. Репортер на голямо английско издание желае да направи фотографии на развличащите се, но една млада графиня го удря по главата с модерния тогава остър ток на обувката си и той заедно със скъпо струващия си фотоапарат пада в съвсем новия басейн, за който са похарчени 80 хиляди долара. Забавата свършва призори, но илюстрованото списание дава Гети под съд, а това дело до такава степен нарушава инкогнитото чрез печата, че всякакви по-нататъшни тайни стават безсмислени.
(Между другото на прага на заседателната зала един журналист задава на Гети въпроса: как е могъл да похарчи за празненството по откриването 30 хиляди долара; милиардерът отговаря: „Това не е разхищение. Вечерта струваше 30 хиляди долара. Тя продължи осем часа, а аз пресметнах, че за същото време моите интереси ми носят печалба от 67 хиляди долара.“)
От този момент в клюкарските рубрики и рубриките за висшето общество често се срещат новини за стила на живот на Гети и семейството му. Те, макар по произход да са лов на сензации, все пак като цяло дават картина, която не може да се нарече безинтересна от обществена и човешка гледна точка.
Преди всичко тези сведения за Гети говорят, че той трепери при мисълта за старост и болести и по тази причина се храни, общо взето, само с варени моркови, смокини и фурми, понякога от златен поднос. Пълни, богати обяд и вечеря яде най-много два пъти месечно. Преди хранене провежда дихателни упражнения на йога. По съвет на лекаря си той дъвче всеки залък по тридесет и три пъти. Когато излиза на разходки в парка, крачкомер, монтиран на крака му, отбелязва броя на предписаните от лекаря и „консумираните“ километри…