Свръхбогатите (История на големите имущества)
- Автор: Гьомьори Ендре
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дора Панчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Свръхбогатите (История на големите имущества)». Краткое содержание книги:
Как забогатяват Ротшилд и Рокфелер, как откриват пътя за обогатяване Форд, Круп, Онасис? Какво състояние биха могли да кажат, че притежават Ага Хан, крал Сауд V или семейството на бившия ирански шах?
Какъв е светът на свръхбогатите? Кои са герои на скандали, опиянени от власт, и кои „скромно“ се прикриват зад икономически операции, обхванали целия свят? Биографиите им са не само история на една кариера, но същевременно и картина на една обществено-икономическа система, жива илюстрация на това как големите риби изяждат малките.
Тези методи правят възможни редица технически „пробиви“. Такъв е например изтребителят-бомбардировач „Мираж-3“, който образува гръбнака на голистките френски военновъздушни сили и който през 1967 г. изиграва извънредно важна роля в решаването на „шестдневната война“ между Израел и Египет. (При все това Дасо продава машините си изключително от търговски съображения: в същото време, когато „Мираж“ продължава да играе значителна роля във въоръжението на израелските военновъздушни сили, либийският въздушен флот също се въоръжава със самолети „Мираж“ на Дасо, нещо повече — за Либия, която плаща кавалерски от петролния си доход, кралят на френската авиопромишленост съоръжава „някъде във Франция“ отделен, старателно охраняван център за обучение на либийски пилоти.)
В производството на военни самолети фирмата на Дасо и до днес се нарежда между най-добрите в техническо отношение. Един от най-сполучливите изтребители-бомбардировачи е „Мираж-6“, който е по-лек, по-бърз и по-евтин от предишните модели. По отношение на „цивилните“ самолети, които играят второстепенна роля в империята на Дасо, начело са малките реактивни машини от типа „Сокол“. Менажерите на големите тръстове ги използват за служебни и лични пътувания, а „Сокол“ вече е завладял повече от тридесет процента от международния пазар.
Разбира се, дейност от такъв мащаб не може да мине без поражения. Такова е например отхвърлянето на „Мираж-5“, модернизиран вариант на „Мираж-3“, от правителството на САЩ. Според първоначалния замисъл тези машини би трябвало да се произвеждат от американския самолетостроителен тръст „Боинг“ по френски лиценз. Дасо води борба в продължение на осем години, от 1962 до 1970 г., докато накрая претърпява поражение. Вашингтон решава вместо „Мираж-5“ „Боинг“ да произвежда модела на американската компания „Нортроп Ейвиейшън“.
Две години по-късно въпреки пълната подкрепа на френското правителство Дасо губи и една друга битка, която влиза в историята на самолетостроенето и въоръжаването на капиталистическите държави под името „сделката на века“. Става дума страните от НАТО да бъдат снабдени с единен лек изтребител.
Съединените щати предлагат модела „Кобра“ на самолетостроителната компания „Нортроп“, оборудван с бордово въоръжение от самолетния завод на Хауърд Хюс, който по това време вече живее в пълна изолация, в състояние близко до лудост, но има здрави връзки с ЦРУ.
Французите желаят влезлият на въоръжение в НАТО лек изтребител да бъде „Мираж—Ф1“, най-новото отроче на фирмата „Дасо“. Това, разбира се, за Дасо би било огромна сделка. В същото време френското правителство, което и до днес води до известна степен самостоятелна политика спрямо Вашингтон, е наясно и с политическата страна на въпроса. Генерал Естоал, един от най-именитите френски специалисти по въздухоплаването, казва: „Всъщност тук става дума дали в Европа ще има истинска самолетна промишленост, или ще паднем в плен на американския пазар?“
Борбата трае дълго и е изпъстрена с многобройни интересни епизоди. В огромен скандал се разраства например историята с писмото, което генерал Стелен — един от подпредседателите на Националното събрание — изпраща до тогавашния президент на републиката Жискар д’Естен. В това писмо се защищава по-зицията, че между френската и американската самоле-тостроителна промишленост трябва да има взаимодействие: ако НАТО избере френска машина, това би било огромна сделка за фирмата на Дасо — но в същото време ще бъдат прахосани без полза парите на френския данъкоплатец.
Стелен прави нетактична стъпка, като изпраща писмо с подобно съдържание до военните министерства на други четири страни — членки на НАТО (ФРГ, Белгия, Холандия и Италия). Един от офицерите в белгийския щаб е обзет от негодувание по повод на това, че генерал от френската армия и подпредседател на Националното събрание работи по „сделката на века“ против френската самолетостроителна промишленост. Той предава писмото на един парижки всекидневник и скандалът разтърсва цяла Франция. Особено когато става ясно, че подпредседателят на френския парламент генерал Стелен е заемал още една много доходна американска служба: бил е представител на „Хюс Еъркрафт Корпорейшън“ във френската столица.