Свръхбогатите (История на големите имущества)
- Автор: Гьомьори Ендре
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дора Панчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Свръхбогатите (История на големите имущества)». Краткое содержание книги:
Как забогатяват Ротшилд и Рокфелер, как откриват пътя за обогатяване Форд, Круп, Онасис? Какво състояние биха могли да кажат, че притежават Ага Хан, крал Сауд V или семейството на бившия ирански шах?
Какъв е светът на свръхбогатите? Кои са герои на скандали, опиянени от власт, и кои „скромно“ се прикриват зад икономически операции, обхванали целия свят? Биографиите им са не само история на една кариера, но същевременно и картина на една обществено-икономическа система, жива илюстрация на това как големите риби изяждат малките.
Той е двадесет и три годишен, когато за непълни две години, без помощта на баща си, печели своя първи милион долари. Оформянето на неговата характерна черта на „вълк единак“ през този ранен период до голяма степен се подпомага от това, че по-възрастният Гети не е съгласен да му отпуска заеми, които биха улеснили или поне ускорили спечелването на останалите милиони. Старият господин на смъртния си одър дори коригира завещанието си и оставя цялото състояние на своята съпруга.
Биографите на милиардера отбелязват, че тогава младият Жан Пол се обръща към майка си за кредит, но госпожата не му дава нито грош. По тази причина Гети в продължение на тридесет години не говори с майка си, а когато един журналист го запитва, как е успял да направи това, над осемдесетгодишният богаташ отговаря: „Майка ми е виновна, че не станах милиардер десет години по-рано.“
Всъщност пътя за спечелването на действително голямото богатство за Гети открива голямата икономическа криза, започнала през 1929 година. Противно на общоприетата ориентировка — в съответствие с която широк кръг капиталисти и спекуланти се стремят да се освободят от имотите си, — Гети забелязва, че този период предоставя особено благоприятна възможност за придобиване на относително евтино имущество. Решаващата стъпка той по всяка вероятност извършва, когато купува по-голямата част от акциите на нефтената компания „Тайдуотър Къмпани“. Тя разполага с големи петролни полета, рафинерия, както и бензиностанции, които обхващат цяла Америка, а тогавашната й стойност се преценява на 192 милиона долара. (Днес тя струва около шест пъти повече.)
За да придобие контрол над „Тайдуотър“, Гети трябва да се пребори със силен противник като династията Рокфелер. По-точно — със „Стандард Ойл“. Фактът, че след около петгодишна борба той успява да купи от един член на семейство Рокфелер голямата част от акциите на „Тайдуотър“, показва неговата извънредна сръчност, тактическо умение и не на последно място неговата агресивна упоритост. След това той трябва да се сражава още почти петнадесет години — от 1935 до 1950 г. — докато завладее пълния пакет акции.
Естествено в забогатяването роля играе и късметът — защото първият пакет акции на „Тайдуотър“ носи на Гети и правото на контрол над концерна „Спартан“, почти непозната фирма за авиочасти. Това е едно от дъщерните предприятия на „Тайдуотър“. Когато Съединените щати влизат във Втората световна война, с малки реорганизации заводите „Спартан“ стават едни от най-големите доставчици на учебни машини и резервни части за американските военновъздушни сили.
Разпростирането на „собствената империя“ на Гети извън границите на САЩ започва след избухването на Втората световна война. Като осъзнава скритите възможности в близкоизточния петролен бизнес, през 1949 година той само за дванадесет и половина милиона долара придобива концесията за половината от неутралната зона, разположена между Кувейт и Саудитска Арабия. Тази област и днес дава две на сто от цялото производство на нефт в капиталистическия свят, което, разбира се, означава за Гети приказен доход. Впрочем с петролния бизнес е свързано и — може да се каже — единственото негово поражение в деловата дейност. Още през 1934 г. той получава от тогавашното правителство на Ирак както се казва, за „лула тютюн“, предложение да приеме една по-голяма концесия. Той обаче го отхвърля, защото преценява, че рискът е твърде голям. Веднъж в интервю, дадено на редакцията на „Форчън“, той казва: „Ако тогава не бях страхливец, сега щях да съм с тридесет процента по-богат.“
Следващата спирка в трупането на богатство е свързана със Суецката криза през 1956 г. и агресията на Англия, Франция и Израел срещу Египет. По-малките американски концерни, които имат интереси в Близкия изток, поддържат мнението, че външната политика на САЩ трябва да подпомага тази интервенция. Известно е, че „Стандард Ойл“ (преди всичко поради огромните си интереси в Саудитска Арабия) е на друга позиция. В съответствие е това тогавашният кормчия на американската дипломация Джон Фостър Дълес, който поддържа тесни връзки с рокфелеровци, взима решение против присъединяването към интервенцията. Нещо повече, с надеждата за по-нататъшно увеличаване на американското влияние той на практика възпрепятствува нейното разгръщане. В периода на тази голяма криза Гети се изтегля в сянката на „Стандард Ойл“ и не се включва към настроените в полза на интервенцията. По-късно това му носи много печалби: Либия и дори Алжир отварят врати пред концерна „Тайдуотър“, притежание на Гети.