Свръхбогатите (История на големите имущества)
- Автор: Гьомьори Ендре
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дора Панчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Свръхбогатите (История на големите имущества)». Краткое содержание книги:
Как забогатяват Ротшилд и Рокфелер, как откриват пътя за обогатяване Форд, Круп, Онасис? Какво състояние биха могли да кажат, че притежават Ага Хан, крал Сауд V или семейството на бившия ирански шах?
Какъв е светът на свръхбогатите? Кои са герои на скандали, опиянени от власт, и кои „скромно“ се прикриват зад икономически операции, обхванали целия свят? Биографиите им са не само история на една кариера, но същевременно и картина на една обществено-икономическа система, жива илюстрация на това как големите риби изяждат малките.
Генералът трябва да подаде оставка. Прощава се и с подпредседателското кресло в Националното събрание. По такъв начин Дасо успява да отмъсти на противниците си. Но „сделката на века“ той губи. Разбира се, не заради генерал Стелен, а просто защото все пак фирмата на Дасо (какъвто и свръхбогаташ да е нейният собственик) не може да съперничи по влияние и сила на големите американски самолетостроителни предприятия.
След това второ поражение върху деловата дейност на Дасо пада нова сянка, свързана с производството на свръхзвуковия самолет „Конкорд“. След извънредно големия технически и финансов успех на конструираната от Дасо „Каравела“ фирмата взима участие в съвместната френско-английска разработка на „Конкорд“. И когато в началото на 1973 г. първоначално американските, а по-късно и останалите клиенти отказват поръчките си за прекалено скъпия самолет, това засяга и гордостта на Дасо. Но само гордостта му. Защото главната финансова тежест на „Конкорд“ бе паднала върху гърба на френското и английското правителство. В същото време от реализацията на бойни самолети и от други свои интереси през първата половина на седемдесетте години френският крал на самолетостроителната промишленост спечелва (по собствено признание) онези седемдесет милиарда долара годишно, които позволяват на фирмата на Дасо да бъде „държава в държавата“. Значителна част от тази печалба увеличава личното състояние на Дасо.
В залеза на своя живот, на осемдесет и четири годишна възраст, владетелят нз империята Дасо е принуден да застане очи в очи с още един типичен френски скандал. Герой е онзи главен счетоводител на фирмата, който обслужва делата, свързани с личното имуществено състояние на шефа. Един следобед Анри дьо Ватер, господинът, който заема този деликатен и доверен пост, при неизяснени до ден днешен обстоятелства намира съпругата си мъртва в хладката вода на ваната в банята на своя елегантен апартамент. Отчаян, той избягва с една танцьорка, но преди това посещава парижката банка на Дасо и тъй като в ръцете му е постоянно валидното пълномощно на водача на тръста, изтегля милион и половина долара за пътни разноски. Освен парите у него има още нещо. Това е едно досие, което съдържа интересни документи, свързани с личните финансови маневри на Марсел Дасо. А танцьорката, която той е избрал за компаньонка в пътуването си, има интимен приятел… И също както в третокласен френски детективски роман преди отпътуването тя „прехвърля“ досието на приятеля си.
Първоначално Дасо (без да знае, че неговите документи са в ръцете на храненика на дамата) се появява на телевизионните екрани, при това в ролята на благороден шеф. Той заявява, че няма да прави донесение в полицията и ще възстанови малката финансова липса, защото „бедният Ватер“ явно е с нарушен разсъдък поради внезапната смърт на съпругата си.
Но храненикът също иска да спечели. Става така, че на страниците на два десни вестника, най-напред във „Франс соар“, а после и в „Льо Поан“, се появяват интересни подробности от досието на Дасо. Изброяват се политиците, които Марсел Дасо подкупна из целия свят (главно в Близкия изток и Африка), за да ги склони да купуват неговите самолети. Документите свидетелствуват за мраморния дворец-чудо, наречен „Малкият Трианон“, който Дасо строи близо до Париж за десет милиона долара. В счетоводството на фирмата Дасо разноските по строителството се осчетоводяват под формата на „производствени разходи“. В материалите става дума и за това, че счетоводният отдел на Дасо има секретна част. Онези, които работят там, изготвят фалшиви платежни ведомости, за да се създаде впечатление, че заплатите са по-високи от действителните. Това дава възможност от държавата и от чуждестранните клиенти да се искат по-високи цени за доставените самолети. И накрая: документите доказват, че Дасо, който е член на Камарата на представителите, пръска за предизборни разноски в своя район шест милиона долара. Между другото десните кметове на почти всички градове в района получават подарък по някой тенискорт или плувен басейн. Освен това Дасо поема всички разходи на провалилия се оттогава вестник, основан от по-раншния министър-председател Жак Ширак.
Веднага след скандала е повдигнат въпросът да не се търпят повече своеволията на Дасо, а предприятията му да бъдат национализирани.
До 1981 г. национализацията не е извършена и френското правителство има сериозна причина за това. Вярно е, че оръжейната промишленост на Франция не може да конкурира американската, но все пак износът на френското оръжие играе много голяма роля в страните от „третия свят“. А тъкмо заводите Дасо са гръбнакът на френските сделки с оръжие. На върха знаят добре, че френският износ на оръжие би бил по-затруднен и усложнен, ако някой скандал по подкуп или зле успял трик се пише на гърба на правителството. Така че там се отказват да лишат от трона некоронования крал на френското оръжейно производство и оръжейни сделки.