Жена с минало
- Автор: Фийдър Джейн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Жена с минало». Краткое содержание книги:
— Е, добре, моя малка авантюристке, щом искаш само това, ще го имаш.
При звука на дрезгавия глас Мередит се обърна стреснато. Демиън стоеше на входа на тунела, опрял ръце на хълбоците си. Мрачно изкривената уста и решителните сиви очи бяха загубили нежността си.
— Щом като толкова държиш да живееш сред рискове и приключения, ще ги имаш с мен!
Устата й се отвори и веднага се затвори отново, както правеха пъстървите на Роб. Още преди да е намерила правилните думи и да ги е изрекла, той я вдигна, като че не тежеше повече от малко котенце — което не отговаряше на фактите, — и я понесе през тунела.
Преди Мери да си е възвърнала дар слово, вече бяха излезли навън в меката лятна вечер.
— Веднага ме пусни! Да не си полудял?
— Без съмнение — отговори спокойно Демиън. — Лудостта явно е заразителна. — Той заслиза решително към брега. — Искам да поплувам — обясни небрежно той. — И ти ще дойдеш с мен.
Това беше заповед, не въпрос. Мередит, която се разкъсваше между възмущението и смеха, най-сетне можа да стъпи на краката си. Преди да е успяла да реагира, той я разсъблече. Това стана толкова бързо и с такава сръчност, че тя закопня за бавното сваляне на дрехите, което бяха практикували досега. След това той свали и своите дрехи, прегърна я — ръцете и устните му изразяваха най-убедително настроението му, — и се запъти към водата.
Нощният въздух върху голата й кожа, грубите му ръце, които се плъзгаха по тялото й, нарастващата му възбуда, която се притискаше в бедрото й, всичко това отнесе Мередит в свят от чувства, за чието съществуване на беше подозирала. Щом я пусна, пръстите й се заровиха в пясъка, зърната на гърдите й щръкнаха под милувката на коравите косъмчета по гърдите му, тялото й се стегна, когато той я привлече към себе си, за да се слее с нея. Тя простена до устата му, ръцете й се сключиха около шията му и тя се отвори за него, очаквайки да я изпълни цялата.
— Хвани се добре за мен — пошепна той. Когато тя се подчини, той я хвана под коленете и я вдигна във въздуха, като едновременно с това проникна дълбоко в нея.
Мери уви крака около гърба му и го зацелува жадно, загриза долната му устна с отчаяното желание на умиращ в пустинята пътешественик. В момента за нея нямаше нищо друго освен този самотен плаж, на който двамата голи влюбени можеха да бъдат видени от всеки рибар, излязъл в морето да се погрижи за кошовете с омари. Телата им се очертаваха ясно в мекия нощен въздух. Никога не беше правила нещо толкова безумно — и по изключение този път лудата идея не бе дошла от нея.
— Е, беше ли това достатъчно лекомислено за теб, скъпа моя авантюристке? — попита Демиън и я пусна така внезапно, че тя се плъзна по него и едва не падна в пясъка. — Хайде, нали щяхме да плуваме!
Мери изохка уплашено, когато той хвана ръцете й и я повлече към прибоя.
— Не искам да плувам. Защо трябваше да престанем?
— Ако още не познаваш насладата от радостното очакване, момичето ми, за мен ще е безкрайно приятно да те науча — отговори Демиън и навлезе спокойно в хладните вълни. Мери бе принудена да го последва. — Можеш да спечелиш много, ако се научиш да отлагаш удоволствията, любов моя!
Когато водата стигна до бедрата им, той спря и я притисна към себе си. Сложи едната си ръка на талията й, а с другата вдигна брадичката й. Усмихна й се, но в погледа му беше скрито нещо, което тя не можа да разгадае — смесица от желание, болка, желязна воля. Очите й се затвориха под целувката му и той свали ръка от брадичката й, за да помилва гърдите й над водата, която се плискаше около долната част на тялото й. Той разтри твърдите розови връхчета между палеца и показалеца си, докато тя простена и се разтрепери, а пулсиращата горещина в тялото й се сблъска с хладното море. Демиън изви тялото й малко назад, над ръката, която я обгръщаше, докато другата му ръка се плъзна по корема й и навлезе между меките кичурчета в слабините й. Той разтвори бедрата й с коляно и тя усети студеното докосване на морето. Пръстите му последваха водата и навлязоха дълбоко в нея, докато тихите й стонове преминаха във викове от наслада. Морето и ръката му се обединиха в инструмент на удоволствието. Едновременно с това той я привличаше във все по-дълбоки води, докато тя се отпусна върху ръката му и тялото й се откри пред търсещите му пръсти. Когато бе готова да изкрещи, че не може повече, че се е сляла с водната стихия, която я държеше и милваше, той я вдигна и я изнесе на брега, където я положи зад една скала, наполовина във водата. Пясъкът под нея се движеше ритмично с вълните, докато той я любеше с дивия напор на собствената си страст, която беше сдържал в моментите на нейната. И това щастие не беше нищо в сравнение с върха, до който достигнаха заедно, пленници на телата си, на морето и пясъка.