Пръстенът на Савската царица

После го напуснах страшно разгневен, като чувствах, че съм се показал пълен глупак. Истината обаче е, че не можах да се сдържа да чувам как се петнят хора като моя другар, да не говоря за себе си, от едно подпухнало куче, което се наричаше принц и се хвалеше със собствената си страхливост. Той ме изпрати с убийствен поглед. Хората от свитата му, отдръпнали се в ъгъла на голямата зала, също се облещиха към мен. Ясно бе, че той е много опасен подлец и почти пожелах, вместо да го заплашва в тунела, че ще го удари по лицето, Куик да му бе счупил врата и по такъв начин да го бе ликвидирал.

Така помислиха и другите, когато им разказах случилото се, обаче смятам, че то им отвори очите, особено на Оливър, относно сериозността на положението. По-късно той ми съобщи, че бе говорил по този въпрос с Македа и че тя била много уплашена за нас, а донякъде и за себе си. Намираха, че Джошуа бе способен на всякакво престъпление, защото имаше зад гърба си мнозинството абати — завистливо, подло и нетърпимо племе, което наваксваше с лукавство липсата на храброст. Все пак виждах добре, че опасността не може да раздели тази двойка или да намали любовта й. Всъщност тя само ги свързваше още по-крепко и ги правеше по-единни. Накратко, трагедията пое предначертания си ход, докато ние стояхме отстрана и я наблюдавахме безпомощно.

В следобеда на гневното ми интервю с Джошуа бяхме призовани на среща със Съвета, на която отидохме не без известна тревога, очаквайки неприятност. Имаше неприятност, но от друго естество. Едва бяхме влезли в огромната зала, където Детето на Царе бе седнало на своя владетелски трон, обградено от цялата помпозност и церемониалност на своя двор, когато големите врати в дъното се отвориха и през тях прекараха трима белобради мъже с бели наметала. Веднага разбрахме, че това са пратеници на фунг. Вестителите се поклониха на забулената Македа и като се обърнаха към мястото, дето стояхме настрана в малка група, се поклониха и на нас. Обаче на Джошуа, който стоеше там, поддържан от двама слуги, защото все още не можеше да се крепи сам, и на другите първенци и жреци на абати, те не обърнаха и най-малко внимание.

— Говорете! — каза Македа.

— Господарке — започна един от пратениците, — проводени сме от нашия султан Барунг, син на Барунг, владетел на държавата фунг. Това са неговите думи: „О, Валда Нагаста! Чрез ръцете и ума на белите господари, които си повикала за твоя подкрепа, напоследък донесе много зло на бога Хармак и на мен, неговия слуга. Вие разрушихте една от портите на града ми и с нея избихте много от хората ми. Освободихте един пленник от мен, като ограбихте Хармак от жертвата му и по този начин навлякохте гнева му върху вас. Убихте голям брой от свещените зверове, които са устата за жертвоприношение, убихте няколко от жреците и стражите на Хармак в една Дупка в скалите. Освен това шпионите ми съобщиха, че планирате по-нататъшни злини срещу бога и мен. Сега изпращам да ви кажат, че заради тези и други оскърбления ще унищожа народа абати, когото щадях досега. Наскоро ще омъжа дъщеря си за белия човек, този жрец на Хармак, който се нарича Певец от Египет и за когото се казва, че е син на лечителя на твоя служба. Обаче, след като чествувам това тържество и народът ми завърши с прекопаването на реколтата си, ще грабна здраво меча и няма да го оставя, докато абати не изчезнат. Узнайте, че миналата нощ, след като свещените зверове бяха избити и жертвата изтръгната, богът Хармак предсказа на жреците, че преди събирането на реколтата неговата глава ще спи над равнината на Мур. Не знаем тълкованието на предсказанието, но зная това, че преди жетвата аз или тези, които ще управляват след мен, ще легнем да спим в моя град Мур. Сега избирайте: да се предадете веднага, като това куче Джошуа и десет други, назовани от мен, ще обеся веднага, защото не са достойни да умрат от меч. Живота на останалите ще пощадя. Ако ли пък се съпротивлявате, кълна се в самия Хармак, че всеки мъж от абати ще умре, освен белите господари, които почитам, защото са храбри, и вашия слуга, стоял с тях миналата нощ в бърлогата на лъвовете; всяка от вашите жени ще бъде направена робиня освен вие, о Валда Нагаста, заради благородното ви сърце. Отговорът ви, о Господарке на абати!“