Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
Той млъкна за миг, прекъснат от възмутеното възклицание на Гъртруд. Забеляза обаче, че капитан Фич изглежда особено въодушевен от разказа му. Пелтечейки, съпругата му се опита да защити почтеността на баща си, но сега бе редна Гейдж да я прекъсне, за да продължи:
— Търнбул беше уверил Лендън Крокет, че никой няма да научи за тлъстия подкуп, който е получил, и че цялата отговорност ще легне върху банкерите, но изглежда истинската му цел е била да остави нашия човек да понесе вината. Господин Крокет беше достатъчно умен, за да разбере, че са го измамили и призна всичко, благодарение на което му дадоха и по-малка присъда. Въпреки че по онова време едва бях навършил пълнолетие, баща ми ми даде кораб, снабден с отличен екипаж и ме изпрати да преследвам Търнбул, дори ако се наложи да стигна до края на света. Открихме кораба в Портсмут, където го товареха със стока и изчакахме да дойде вечерта, в която бе предвидено да отплава. Повечето от моряците бяха отишли да направят една последна обиколка из кръчмите. През това време ние се качихме на борда, изхвърлихме останалите от екипажа на брега и върнахме кораба отново в Темза. Баща ми продаде товара и задържа печалбата като обезщетение за онова, което вашият баща се беше опитал да му открадне. Търнбул побесня и се помъчи да ни обвини в кражба, но беше забравил за нашия човек в Нюгейт, който с радост се съгласи да свидетелства в наша полза. Търнбул разполагаше с достатъчно богатство, за да си купи свободата и да продължи морската си търговия. Излишно е да казвам, че тогава за последен път строихме кораб за баща ви.
— Никога не съм чувала нещо толкова нелепо — изкряска възмутено Гъртруд. — Не разбирам какво целите, господин Торнтън, но знам, че разказът ви е една ужасна, злостна клевета!
Очите й, пламнали от извънмерна ярост, се спряха на Шимейн.
— Ти, малка повлекано! Успяла си да убедиш господаря си да наговори всичките тези лъжи за баща ми. — Момичето рязко поклати огненокосата си глава, но Гъртруд изръмжа презрително, без да й обръща внимание: — Какво ти поиска господин Торнтън в замяна, а? Една нощ в леглото?
— Достатъчно! — прекъсна я рязко Гейдж. — Шимейн няма нищо общо с това! Вие настоявахте да ви кажа и аз ви се подчиних, мадам! Ако толкова ви се ще да обвините някого, тогава питайте баща си следващия път, когато го видите. Може би той ще ви каже истината. Но оставете момичето на мира! Тя не ви е сторила нищо!
— Ха! — изсмя се Гъртруд. — Тя би направила всичко, за да ме види опозорена.
— Вие сама се позорите, мадам — заяви Гейдж, без повече да се церемони с нея. — Оскърбявате другите от злоба и ги преценявате, изхождайки от собствения си отблъскващ характер. Уверявам ви, мадам, че всички злини, които сте посели в този свят вие или вашият баща, ще се стоварят върху собствените ви глави. А сега довиждане. — Той пусна пръстите на Шимейн, улови я нежно под ръка и я поведе към вратата. Усети, че тя трепери и му се прииска да спре и да я успокои, но нямаше как да го стори точно в този момент, когато обущарят ги очакваше в магазина си, а госпожа Фич все още бълваше огън и жупел зад гърба им.
Андрю тръгна след баща си, но на няколко пъти хвърли уплашен поглед назад към огромната жена. През целия си живот, колкото и кратък да бе той, не беше виждал същество, което да изглежда толкова зло и да има толкова грозно тъмночервено лице. Като побърза да изприпка след баща си през вратата на обущарницата, момчето го дръпна за панталоните и плахо му посочи Гъртруд Фич.
— Дебела вещица полудяла, тате?
Тревожният въпрос на сина му послужи на Гейдж като вълшебно лекарство срещу напрежението, което го бе обзел от пристигането им в градчето насам. Той погледна през рамо към съпругата на капитана и се помъчи да потисне смеха си, но само след няколко мига вече се кикотеше на висок глас, изумявайки Шимейн, която го зяпна учудено.
— Какво ви става, господин Торнтън? — попита тя, объркана от внезапното веселие на този мъж, който обикновено дори не се усмихваше.
— Полудяла дебела вещица — отвърна Гейдж с комична гримаса и кимна към Гъртруд. През витрината на магазина се виждаше, че тя продължава да сипе заплахи към тях. — Меко казано, нали?
Шимейн усети как при вида на разярената госпожа Фич у нея се надига странно задоволство. Беше наистина приятно да стане свидетел на унижението на тази надута, зла жена, след всичко, което бе изстрадала благодарение на нея.