Сълзи от злато
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сълзи от злато». Краткое содержание книги:
— Фич сигурно е искал да ви се хареса, — предположи тя неубедително. — От време на време е склонен да преувеличава.
— Да, наистина. Прави го уж за добро, но вече трябва да внимавам и да заключвам вратата си, за да не направи пак някоя поразия.
Надеждата на Елиза се изпари незабавно, но тя се осъзна веднага и каза:
— Всъщност, исках да почистя горе при вас. След ремонта сигурно е необходимо.
— Фич почисти всичко вчера, така че може да си спестите труда.
— Не може да става и дума за умора.
— Бяхте болна и не искам да ви повтори.
Беше безсмислено. Трябваше да се признае за победена.
Следващите дни подозрението й, естествено, нарастваше все повече, тъй като никой човек фактически не можеше да има толкова достоверни причини да не легне в леглото си, като Максим Сиймур. Много по-вероятно бе той да чака благоприятна възможност за отмъщение.
Бурята бушуваше, без да спре, мощни вихри навяваха големи снежни дъги около зъбците на крепостните стени. В двора бяха изринати тесни пътечки само там, където бе наложително.
На четвъртия ден тя слезе долу в салона с предчувствието за ново избухване на Максим. Изслуша днешното му обяснение със сладко съчувстваща усмивка и отговори:
— Жалко, че тази седмица не използвахте леглото си. Така, както го отбягвате, човек може да помисли, че сте развили някаква непоносимост към него.
— Вярно, в последно време намирам много малко покой в леглото си — съгласи се той замислено.
— Да, да, затворничеството изнервя, — отговори тя. — А и това време… капитанът сигурно няма да дойде днес, както каза. — В думите й не се чувстваше разочарование.
— Напротив, Николаус ще дойде — възрази решително Максим. Той отиде до входната врата, отвори я, за да прецени времето. Оловносивите облаци висяха ниско, но вятърът бе утихнал. Максим затвори вратата и се върна до камината, за да подържи ръцете си на топло. — Бъдете сигурна, че Николаус е вече на път.
— Защо сте толкова убеден, че ще пристигне? — Елиза бе повече от скептична, тъй като пътищата бяха заснежени, а северния вятър навяваше арктически студ. — Сигурно няма да се реши да излезе при такова време. Освен това бурята може да се засили.
Максим пристъпи към масата и постави крака си на пейката. Сложи единия си лакът на свитото коляно и подпря брадичката си с ръка. В очите му имаше дяволит блясък.
— Хващам се на бас, че Николаус ще пристигне преди да е станало обяд. Хващам се на бас на една нощ в леглото ми…
Елиза му заповяда да се въздържи, като вдигна ръка. Беше разбрала.
— Добре, убедихте ме. — прекъсна го тя. — А сега се налага да побързам, защото трябва да се оправя. — Тя се завъртя кокетно на токчетата си и извика. — Фич! Спенс! Искам да се изкъпя. Донесете горе гореща вода… а също така и студена. Бързо! — След това хукна по стълбите.
Двамата бързо взеха висящия над огнището котел, за да го замъкнат в покоите на дамата. Когато Спенс се задъхваше с кобилица на раменете и две ведра студена вода през салона, по устните на Максим заигра иронична усмивка. Той нареди на Фич да донесе още едно пълно ведро от кладенеца, нареждане, което го учуди, тъй като Фич знаеше, че господарят му бе взел вече банята си тази сутрин.
След като всички приготовления бяха извършени, се чу как падна резето в покоите на дамата. Слугите отбелязаха учудено, че Максим изкачи последното пълно ведро нагоре и се промъкна скришом по стълбата.
— Какъв противен тип, — мърмореше си Елиза, докато се гмуркаше дълбоко в медната вана. — Прави ме на глупачка, за да може в благоприятен момент да ме подведе най-подло.
Тя се наклони напред и се наслади на топлата вода около тялото си. Оправи кока си и започна да сапунисва гърба и раменете си с ароматния сапун, който си бе купила в Хамбург. След това се изпъна отново назад и със затворени очи се наслаждаваше на аромата и топлината.
Беше прекрасно освежаване, но изведнъж…
Леденостудена капка падна на гърдите й; изненадана тя трябваше бързо да поеме въздух. Отвори си очите и видя пред себе си дъното на дървеното ведро, а на ръба му висеше нова капка. Тя скочи изплашено, без да се съобрази, че зад ведрото ще се появи усмихнатото лице на Максим.
Веднага й стана ясно какво бе намислил. Тя извика в очакване на ледения поток, вдигна ръцете си над главата, за да се предпази… и зачака…
Когато си отвори плахо очите, тя видя, че той бе наклонил ведрото и гледаше в повърхността на водата. Сапунената вода бе толкова прозрачна, че можеше да види всичко, което искаше.
Тя кръстоса ръце и му отправи пълен с възмущение поглед.