Повелителката на бурите
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Серия: Дарковър #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Повелителката на бурите». Краткое содержание книги:
— А харесва ли ти да си леронис? И какво означава „наблюдателка“?
— Ще разбереш, когато те прегледам. Необходимо е, преди да те уча как да овладееш своя ларан.
— С какво се занимаваше в Кулата?
— С много неща. Извличахме метали на повърхността, за да ги обработват ковачите, зареждахме акумулатори за въздушните коли и за осветление, дежуряхме в мрежите, за да разговаряме без глас с хората в другите Кули — така всичко случило се из Владенията веднага ставаше общоизвестно. Много по-бързо е, отколкото за всяка дреболия да разпращат вестоносци.
Дорилис въздъхна очарована.
— И ще ме научиш да върша всичко това?
— Едва ли чак всичко, но ще узнаеш необходимото за господарката на една голямо Владение. Както и онова, което трябва да помнят всички жени, ако искат да са повелителки и на живота си, и на телата си.
— А ще мога ли да чета мисли? Донал, татко и Маргали умеят, говорят си безмълвно и аз много се ядосвам, защото знам, че си приказват за мен.
— Стига да имаш дарбата, ще ти покажа как да я използваш. Но още е рано да се предвиди дали ще си телепат или не.
— Ще получа ли своя матрица?
— Щом си готова да си служиш правилно с нея — увери я Рената.
Странно, защо ли Маргали не бе подложила детето на обичайните изпитания, не го е накарала да наложи своя психоотпечатък върху матрица? Вероятно се е бояла, че повереницата й, своенравна и безразсъдна, може да направи страшни бели с огромната мощ, скрита в звездния камък…
— Знаеш ли какъв е твоят ларан?
Момичето сведе поглед.
— Донякъде. Казали са ти вече какво стана на моя годеж…
— Чух само, че бъдещият ти съпруг умрял внезапно.
Неочаквано Дорилис се разплака.
— Умря, да… и всички разправят, че аз съм го убила, но не е вярно, братовчедке! Не исках да му сторя зло… само да си махне ръцете от мен.
Рената искаше да прегърне хълцащото дете, да го успокои. „Естествено, че не е искала да го убива! Колко жестоко е да стоварят такова бреме върху съвестта й!“
Но в мига преди да протегне ръце, неясният глас на интуицията я възпря.
Колкото и да беше малка на години, Дорилис имаше смъртно опасна дарба. Такъв ларан, подвластен на хлапе, което и с най-голямо желание не би могло да го използва разумно… Рената потрепери. Нямаше как — наследницата на Алдаран трябваше да свикне с дисциплината.
А контролът върху ларан съвсем не беше лесен. Кой ли знаеше това по-добре от нея, наблюдателката, обучена в Кула? Непрекъснати усилия на волята, усърден труд и самоосъзнаване още от първите дни. А това разглезено момиченце, чиято дума е закон за нейните връстници и обожаващото я семейство, има ли достатъчно силни подбуди да тръгне по трънливата пътека? Кой знае дали причинената от нея смърт и последвалите угризения няма да се окажат нейното спасение… Рената никак не се блазнеше от идеята да си послужи със страха в отношенията си с детето, но още не познаваше достатъчно Дорилис и не биваше да се отказва от всяко, дори нищожно предимство.
Затова не я докосна, а я остави да се наплаче. Невъзмутимото й лице изобщо не издаде съчувствието, което изпитваше. Най-сетне започна с първото, на което научиха и нея, щом я допуснаха в Кулата Хали:
— Ларан е страшен дар и ужасяваща отговорност, а да го овладееш не е леко. Ти сама ще избереш дали ще си господарка на дарбите си или те ще те смажат. Ако си готова да работиш упорито, някой ден ще разбереш, че държиш своята съдба в ръцете си. Тогава ще си служиш с ларан, вместо той да те използва. Това е и причината да дойда тук — да не допусна подобно нещастие да се повтори в живота ти.
— Ти си повече от добре дошъл. — Михаил се приведе напред във високото си кресло, за да се вгледа отблизо в очите на Аларт. — Отдавна не съм имал удоволствието да бъда домакин на някой сродник от равнините. Надявам се, че ще ти хареса при нас. Но не се лаская от илюзията, че наследникът на Елхалин само е направил онова, което вместо него можеше да свърши всеки заклет съратник или знаменосец, и то единствено за да ме почете. Не и когато Владението Елхалин е във война. Искаш нещо от мен… или пък Владението ти иска нещо. Вероятно не е едно и също. Е, сроднико, няма ли да споделиш с мен каква е истинската ти мисия сред нас?
Аларт претегли набързо десетина отговора, докато гледаше играта на огнените отблясъци от камината върху лицето на възрастния мъж. А странните му прозрения го караха да вижда безбройни образи на господаря на Алдаран — благ, яростен, оскърбен, измъчен… Нима поверената му от неговия брат задача можеше да предизвика всички тези чувства у дом Михаил или нещо съвсем различно предстоеше да се случи между тях двамата?