Магията на страстта
- Автор: Спенсър Мери
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магията на страстта». Краткое содержание книги:
— Какво си направил? — попита тя и го хвана за ръкава. — Кажи ми.
Той погледна отвисоко ръката й, а тя най-сетне я отдръпна.
— Попитай твоя приятел Росуел — отвърна й той кратко. — Той ще може да ти даде и подробности.
Тя се дръпна назад, а лицето й беше толкова пребледняло, че си личеше дори в тъмната нощ.
— Освен това — добави той — майка ми и нейният любовник са наели тогава карета, а не файтон. Баща ми платил достатъчно щедро на кочияша, за да не пророни никога нито дума за онова, което ще се случи, след като ги настигне.
Той се обърна и се отдалечи с надеждата, че Памела поне в присъствието на хора ще го остави на мира. И за двама им нямаше да е добре да се спречкат на публично място. Само че гневът й беше, изглежда, по-силен отколкото бе предположил, защото тя го последва чак до ръба на танцовата площадка.
— Люсиен!
Той се обърна и я погледна така, че тя трябваше да разбере колко е недоволен. Тя посрещна погледа му, бясна от яд.
— Копеле! Ще пълзиш на колене пред мен за онова, което ми стори. Кълна се в бога!
Тя вдигна ръка сякаш искаше да го удари, но той я хвана за китката.
— Спомнете си къде се намирате, мадам — заповяда й рязко той с пълното съзнание, че вече привличаха внимание. В обществото само малцина не знаеха за връзката му с Памела през последните три години, въпреки че за подобни неща не е прието да се говори, освен между много близки приятели. Немислимо беше да направят сега тази връзка всеобщо достояние и то в присъствието на Клара. Памела имаше твърде ограничен достъп в обществото, а сега рискуваше да загуби и него, що се отнася до Люсиен, никога нямаше да му простят, че е унизил публично невинната си съпруга като се е появил в компанията на своята метреса.
— Моето изкуство — каза тя гневно, — моето изкуство, Люсиен.
— Да, великолепното ти изкуство. — Той стисна силно ръката й, преди да я пусне. — Ако не искаш всички да разберат, че ти, зла вещице, си „Котката“, предлагам ти да изключиш съпругата и семейството ми, когато забъркваш отровата си.
Тя простена и личеше, че едва се владее. Но когато погледна зад него, очите й светнаха победоносно.
— Тя идва насам. Жена ти. С любовника си.
Тя се шмугна покрай него, преди той да успее да реагира, усмихна се лъчезарно и поздрави:
— Виж ти, капитан Блейксли. Тъкмо разказвах на лорд Калън за нашето познанство. Можете да си представите колко се учудих, когато ми каза, че вие и виконтеса Калън сте приятели от детинство.
Люсиен наблюдаваше сцената пред себе си с чувството, че става нещо нереално. Видя сияещото лице на Клара — вече няколко пъти я беше виждал толкова щастлива, но всеки път причината беше той, видя също, че се е хванала с две ръце за ръкава на Блейксли.
Андрю Блейксли беше истинска изненада. Беше станал много по-висок и по-широкоплещест откакто Люсиен го беше видял преди седем години за последен път. Юношата, който беше изпелтечил толкова нескопосано новината, че той и Клара били уж сгодени, вече го нямаше. На негово място се беше появил самоуверен, закален в боеве мъж, който живее в хармония с обкръжението си. Той хвана протегнатата ръка на Памела и се наведе леко над нея, преди да се обърне към Люсиен.
— Лорд Калън — поздрави той. — Много се радвам отново да ви видя.
Гласът му беше по-мъжествен и дълбок, отколкото тогава. Люсиен би го фраснал с най-голямо удоволствие през лицето и би дръпнал съпругата си от него.
— Блейксли — отговори той и кимна.
— Люсиен, не е ли чудесно? — Клара сияеше, възхитена. — Андрю направо ме изненада. Никога не съм била по-щастлива. — Усмихнатият й поглед се плъзна учтиво по Памела. Настъпи кратко мълчание, докато тя чакаше да бъде представена.
Люсиен размени поглед с Андрю и се запита кой от двамата би трябвало да го стори, преди най-сетне да каже:
— Клара, това е лейди Холинг, моя позната. — Не искаше да лъже съпругата си, въпреки че му мина през ума. Беше достатъчно лошо, че е принуден да я представи на предишната си любовница, не искаше да добави към греховете си и лъжата.
— Лейди Холинг, позволете да ви представя съпругата си, виконтеса Калън.
— Люсиен толкова много ми е говорил за вас, скъпа — каза Памела, като използва малкото му име толкова интимно, че Клара отвори широко очи. — Радвам се да се запозная най-сетне с вас. Ако знаех, че сте приятели с Андрю, щях много по-рано да се постарая да го сторя.
— Лейди Холинг беше така любезна да ме включи тази вечер в своята компания — обясни Андрю Блейксли. — От нея разбрах, че си в Лондон. И омъжена! Още не съм се оправил от удара. Това ще ме научи да чета в бъдеще по-внимателно писмата на майка си.