Дете на порока
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Желязкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дете на порока». Краткое содержание книги:
— Ти да не би да готвиш? — В погледа му проблесна весело пламъче, когато махна корковата тапа от бутилката и я поднесе към устата си.
— Не и на борда на кораба, но бих могла да ти донеса това, което ми остана от закуската. И Реми ли стреляше? — изведнъж попита тя, защото се замисли как темпераментният млад готвач реагира на морските битки.
— Не можем да си позволим да го загубим. Стои си в кухнята.
— Разбирам — прошепна Сирина, а изражението й веднага се промени.
Той съжали, че толкова необмислено й го беше казал.
— Може ли да ми дадеш някоя филийка с говеждо? Ще изразиш ли благодарността си, като ми сервираш? — Усмивката му беше топла.
Тя се опита да му отговори, но съзнанието й все още беше неспокойно от спомена за битката.
— Обеща да ми сервираш да ям — нежно я подкани той.
— Да, разбира се. — Тя с усилие пренасочи мислите си, а погледът й срещна неговия. — Какво искаш?
— Няма значение, стига да ми правиш компания.
Погледна го в добре осветената каюта, а тихият му глас я върна към по-приятни спомени — за други времена и други места, за същата малка каюта, когато за пръв път го беше видяла. После почувства как сетивата й се обливат от някаква топла вълна, някаква необяснима радост. Той беше щастлив с нея, както и тя с него, а това щастие като по чудо премахваше всичко, което я тревожеше.
— Трябва така да ми позираш и в Минорка — тихо каза тя, защото искаше да запечата на платното същината на красотата му, очебийната му мъжественост, хубавата усмивка, силното му и младо тяло — любовта, която изпитваше към него.
— И те предупреждавам, че възнамерявам да прекарам доста време в пиене, докато сме на брега.
— Няма да се оплаквам — спокойно отвърна тя. — Идеално ме устройва един почиващ си модел.
После Сирина разбра как Бо се възстановява след битка… Просто заспа…
Тринадесета глава
Няколко часа по-късно, след като целият екипаж на „Сирена“ вече беше слязъл на брега, след като на английския главнокомандващ в Порт Махон лично му бяха връчени пратките на Деймиън и след като се бяха разпоредили за ремонта на „Сирена“ при една компания във форта, Бо откара Сирина с малка карета до едно отдалечено селце с изглед към морето. Малка живописна вила се издигаше на един хълм над водата и се открояваше на наситеносиньото небе. Многобройните й отрупани с цветя тераси и сводове бяха радост за окото — приличаше на миниатюрен дворец, построен за игра. От крайбрежието пътят леко криволичеше нагоре по хълма между лимонови горички и цъфнала мимоза, а ароматът на цветята и морето беше толкова силен, че Сирина си пое дълбоко дъх — мислеше си, че сънува.
След като слязоха от каретата и разседлаха конете в павирания двор, в средата на който имаше обрасъл с мъх фонтан, Бо свали куфарите и въведе Сирина в покритото със сини плочки фоайе.
— Няма прислужници, които да ни се пречкат, нямаме официални задължения, които да ни отнемат времето, само тишина и спокойствие. Да се надяваме, че кухнята е добре заредена — добави той със слънчева усмивка. — Умирам от глад.
Не беше ял от предишната вечер, като се изключат оскъдните остатъци от закуската на Сирина, а още повече беше изгладнял от брендито, което не щадеше.
— Чия е тази къща? — попита Сирина, очарована от вилата бижу. Двете малки приемни от двете страни на антрето бяха красиво мебелирани и си личеше, че в това имаше пръст жена. Стълбищата, които водеха към втория етаж, бяха с парапет с дърворезба на увивни рози, а на площадката имаше портрет на дама, облечена по европейска мода отпреди двайсетина години, която определено приличаше на англичанка.
— Джилиан беше приятелка на баща ми. Почина млада и му остави къщата си — маман твърди, че го е направила, защото била любимата му любовница. Татко обаче си спомня, че тя нямала семейство, за което да се грижи…
— Много романтично — тихо отбеляза Сирина, омагьосана от атмосферата. — Как е починала?
— Местните хора разказват, че от разбито сърце. Татко ми каза, че била меланхоличка.
— Оставам с впечатлението, че е героиня от комедия дел арте.
Той любопитно я изгледа, какъвто си беше прагматик като баща си.
— Мисля, че беше родена в Съсекс.
— Може би когато вече се позаситиш — весело отбеляза тя, — и на теб ще ти хареса романтичната атмосфера. — Макар че не познаваше лично баща му, Сирина беше слушала много истории за него, докато работеше за семейство Тодъм, и сега гледаше на вилата в подчертано романтична светлина.
Само след няколко минути Бо беше приготвил обяд от запасите в килера. Наля вино и с жест покани Сирина да седне на селската маса в кухнята, където хапнаха студена шунка, маслини и хляб. Простият им обяд освободи Сирина от обещанието да готви и Бо от необходимостта да яде експерименталните й ястия.