Магьосникът Куестър Тюс
- Автор: Брукс Терри
- Серия: magic kingdom of landover #3
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магьосникът Куестър Тюс». Краткое содержание книги:
Тази мисъл извика у него горчиви спомени. Колко отдавна беше това? Колко отдавна не я бе виждал? Представяше си я съвсем ясно пред очите си, макар че бе прекарал с нея само една-единствена нощ. Тя бе музата, която все още измъчваше душата му; изумително, безименно същество, една толкова дива водна нимфа, че той не би могъл и да се надява да я притежава нито веднъж повече…
И тогава му хрумна един толкова тъмен план, че той едва успя дъх да си поеме, сякаш го бяха облели с ледено студена вода.
— Не! — промълви той ужасен.
Но защо не? Той хвърли поглед към торбата, в която се намираше магическата бутилка — бутилката, която можеше да му даде всичко, което си поиска.
Защо не?
Бутилката трябваше да се изпита. Трябваше да разбере дали има контрол над нея. Трябваше да разбере дали може да помогне на звяра-сянка в онова, което го бе помолил, или пък магията е твърде силна и той не може да я овладее. Какво лошо, ако си позволи да я използва само веднъж, само в този единствен случай.
Защо да не поиска от Черньото да му доведе майката на Уилоу?
Горещи и студени вълни го заляха едновременно. Горещи при мисълта, че ще я види след толкова много години, студени — от възможността да използва магията по този начин. О, но топлото бе толкова по-силно! Той копнееше по нимфата така, както не бе копнял по нищо друго в своя живот. И имаше чувството, че този копнеж никога не ще го напусне. Нищо в неговия живот не му бе липсвало повече от нея…
— Трябва да опитам! — внезапно промълви той. — Трябва!
Той бързо тръгна през гората, между огромните притихнали дървета, където можеха да го достигнат само шумовете на нощта, докато най-сетне се намери в горичката със старите борове. Тишината бе всепроникваща и само в мислите си той чуваше да кънти детски смях и във въображението си виждаше майката на Уилоу отново да танцува пред него.
Не можеше да иска много, каза си той. Ще поиска само да я види да танцува — само да танцува.
Копнежът да я види го разтресе. Той сложи торбата на земята и извади от нея пъстро боядисаната бутилка. Червените арлекини грейнаха на лунната светлина като нарисувани с кръв.
Той бързо издърпа запушалката.
Черньото изпълзя на светло като някакво отвратително насекомо.
— О, сладостни копнежи имаш ти, господарю! — просъска той и започна да се мята около гърлото на бутилката като обсебен. — Сладостни мечти, които трябва да се осъществят!
— Нима можеш да четеш мислите ми? — попита Речния господар, сякаш внезапно се осъзна.
— Мога да чета направо в душата ти, господарю — промълви черното създание. — Виждам колко дълбока и силна е твоята страст! Позволи ми да ти помогна да я удовлетвориш, господарю! Аз мога да ти дам онова, което желаеш!
Речния господар все още се колебаеше. Хрилете неспирно пърхаха на врата му и дъхът му свистеше в ушите. Това не бива да става, каза си той. Това е ужасна грешка! Магията е твърде…
В този миг демонът се изправи върху бутилката и размаха ръце във въздуха, като извика сякаш от никъде видение на майката на Уилоу. Тя танцуваше в умален вид сред един сребрист облак, лицето й бе по-красиво, отколкото в спомените на Речния господар, а танцът й бе магия, която можеше да надмогне всякакъв разум и задръжки. Тя плавно се виеше и въртеше, а после изведнъж изчезна.
Черньото тихо се разсмя, нетърпелив да действа.
— Искаш ли да я имаш цялата? Да ти се яви в плът и кръв?
Речния господар стоеше като вцепенен.
— Да! — промълви накрая той. — Доведи ми я! Накарай я да танцува!
Черньото изчезна от погледа му като нощна сянка, прогонена от деня. Речния господар остана сам в горичката от стари борове, загледан подире му, и отново чу песните на децата и веселите, завладяващи звуци на танца. Сребристата му кожа лъщеше, а суровите му празни очи изведнъж се оживиха от очакване.
Да я види да танцува отново, само да я види да танцува още веднъж…
В този момент, бърз като стрела, Черньото отново се появи. Изскочи от боровете на поляната и силно се разсмя. Държеше в ръце редица червени огньове, които явно не пареха, и той ги дърпаше като жонгльор.