Призрак от миналото

— Мина над командната надстройка, шмугна се зад дюзите на двигателите, за да не можем да го видим, и включи на светлинна скорост — отговори Мара. — Същият като онзи, дето се яви на Люк.

Карде погледна навън и се намръщи.

— Същият ли?

— Прилича — потвърди Мара. — Торв прави анализ на данните от сензорите.

Бустър и Коран вече се бяха изправили, когато Карде стигна до тях.

— Видяхте ли? — попита Бустър, докато клатеше глава и си изтупваше дрехите. — От всички глупави каскади…

— Капитане, Торв съм — прекъсна го млад мъжки глас.

— Потвърждавам, че това е същият тип кораб като предишния.

— Къде сте виждали такъв кораб? — попита Бустър.

— В астероидния пояс при Кауронската база на Каврилу — отговори му Карде. — Мара, какво е съобщението?

— Още разчитаме — отговори тя. — Както изглежда, самото съобщение е кратко, следва пауза и повторение. До момента не подхожда нито един от известните ни кодове, езици и шифри.

— Сигурно е нещо безполезно като онзи кораб Кела, дето Калризиан го гони из половината галактика — презрително подсмъркна Бустър.

— В началото и ние така мислехме — каза Мара. — Но вече не смятаме така.

— Защо? — попита капитанът на „Странстваща авантюра“. — Само защото е предал съобщение ли?

— Защото го е насочил точно към този кораб — обади се Карде. — И това, че е спрял и е повторил съобщението си, означава, че е очаквал отговор.

Бустър потърка бузата си.

— Има логика. Мара, нали му изпрати имперски?

— Първо това опитахме — отвърна тя. — И нищо.

— Все пак се приближи да разгледа звездния разрушител — замислено отбеляза Карде. — А преди това се е навъртал около пиратска база, за която се смята, че има връзки с Империята.

— Май е имперски или се кани да мине на страната на Империята — каза Мара.

— Или е нещо съвсем друго — обади се Фаун. Гласът й прозвуча напрегнато. — Направих фонемен анализ на съобщението и ми се струва, че откроих името „Траун“ в него.

Карде се свъси.

— Пусни да чуем.

След кратка пауза от предавателя се разнесоха звуци на непознат език. Почти в средата на неразбираемия говор…

— Чух го — каза Бустър. — Беше един вид грешка на езика, запъване или нещо подобно.

— Защото каза пълното му име — обади се Мара с внезапно сериозен глас. — Миттраунуруодо. Траун беше първото му име.

С крайчеца на окото Карде зърна, че Коран трепна.

— Значи сте си говорили на пълни имена с него? — попита Бустър с престорена непринуденост.

— Не — отвърна Джейд. — Просто знаех пълното му име като малцина в Империята.

Карде прехапа долната си устна.

— Знаеш ли нещо за живота му? Как се е свързал с Империята?

— Не съм докрай наясно — отговори тя. — Един имперски командир налетя на него, докато преследваше контрабандисти из някакъв изоставен свят в самото начало на Непознатите райони. Беше поразен от тактическите му способности и го върна на Корускант. Говореше се, че собствените му хора го били заточили там.