Имението на Фарнъм
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Имението на Фарнъм». Краткое содержание книги:
Онзи лорд в Хинд… Каква му беше титлата? Принц или някаква подобна глупост. Както и да е, но той имаше огромна клетка, в която живееха жребци и слуги и се съвкупяваха с огромни маймуни, и бърбореха по един и същи начин — не на Езика, — така че не се отличаваха помежду си по нищо освен по окосмяването. Това беше Чудатост, достойна за едно велико имение! Главният прислужник на този лорд се кълнеше в Чичо, че имат живи хибриди в резултат на този експеримент, но ги държат в тайна от жреците, за да си спестят протестите им. Това можеше и да е истина, защото въпреки че официално се смяташе за невъзможно да се родят деца от връзка между слуга и Избран, все пак имаше такива случаи, макар че предназначените за топлене на леглото винаги бяха стерилни. Но подобни инциденти никога не придобиваха широка гласност.
Чудатост, ето как трябваше да го представи. Нескопен, който въпреки това е станал изпълнителен слуга. Знаменит учен, който дори не е умеел да говори на Езика, макар и да не е по-млад от Мемток. Човек от никъде. От звездите. Всички знаят, че някъде там, сред звездите, също има хора.
А може би чудо… нали храмовете постоянно търсят чудеса и това имение може да стане знаменито със своята Чудатост. Да. Някоя дума тук, някоя дума там, завоалирано подмятане…
— Хю — изрече Мемток сърдечно, — мога ли да ти казвам „Хю“?
— Какво? Да, разбира се!
— Ти трябва да ми викаш „Мемток“. Нека да се разходим и да изберем седалището на твоя отдел. Предпочиташ слънчево място предполагам. Може би стаи с изглед към градината? А личният ти апартамент да бъде ли свързан с помещенията на отдела ти? Или предпочиташ да са разделени, за да си отдъхваш по-надалеч от работата?
„По-добре вторият вариант“, реши Мемток. Щеше да премести главния градинар и главния жребец и да даде на дивака помещенията и на двамата — тогава всички щяха да разберат колко важна е тази Чудатост… а освен това и двамата щяха да се настроят против дивака. Така че той скоро щеше да разбере кой му е приятел. А именно — Мемток и никой друг. Освен това градинарят в последно време беше станал арогантен и твърдеше, че не е длъжен да се подчинява на Главния прислужник. Нуждаеше се от леко стряскане.
— О, нямам нужда от никакъв лукс — каза Хю.
— Хайде, хайде! Искаме да имаш всички удобства. И на мен самия понякога ми се иска да съм далеч от всичко. Но не мога — проблеми, проблеми, проблеми през всяка минута от деня; някои хора изобщо не могат да мислят самостоятелно. Ще е чудесно да има такъв умен човек сред нас. Ще намерим за теб и за слугата ти удобни помещения, в които ще има предостатъчно място за вас. И няма да са прилепени към отдела.
Слуга? Имаше ли наоколо някой скопен младеж, добре обучен и покорен, на когото може да се разчита да докладва всичко и да си държи езика зад зъбите? Например, ако сега скопяха сина на най-голямата му сестра, щеше ли навреме да влезе във форма?
И щеше ли сестра му да разбере цялата мъдрост на това решение? Той възлагаше големи надежди на момчето. Мемток много добре съзнаваше, че някой ден ще си отиде — макар и след много години, — и беше решил, че неговият роднина трябва да наследи високия му пост. Но за целта бе нужно да се планират много неща, а това не е хубаво да се прави набързо. Само ако можеше да убеди сестра си…
Мемток водеше Хю през препълнени с хора коридори; слугите отскачаха встрани още при появата им, а когато един се препъна, веднага беше ударен с камшика заради своята несръчност.
— Виж ти! — възкликна Хю. — Тази сграда е доста голяма.
— Тази ли? Чакай да видиш Двореца, макар че несъмнено той запада и се руши под ръководството на първия ми заместник. Хю, тук е само една четвърт от персонала ни. Тук няма официални празненства, само празненства в градината. И идват само отбрани гости. В града постоянно идват и си тръгват Избрани. Много пъти са ме вдигали посред нощ от леглото, за да приготвям апартаменти за някой лорд и неговите дами, без изобщо да ме предупредят предварително. И в такива случаи предвидливостта ми помага. Винаги съм готов да отворя вратата на крилото за гости и знам — забележи, знам, без да проверявам, — че леглата скоро са ароматизирани, сервирани са храна и напитки, всичко е чисто и свири тиха музика.
— Сигурно персоналът работи здраво.
— Персоналът работи! — изсумтя Мемток. — Иска ми се да можех да се съглася с теб. За целта ми се налага да инспектирам всяка стая всяка нощ, преди да си легна, без значение колко съм уморен. После трябва да ставам, за да се уверявам лично, че грешките са поправени, а не да разчитам на лъжите им. Всички те са лъжци, Хю. Твърде много „Щастие“. Тяхна милост е прекалено великодушен, никога не им намалява дажбите.