Имението на Фарнъм
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Имението на Фарнъм». Краткое содержание книги:
— Мисля, че храната е предостатъчно. И е добра.
— Нямах предвид храната, а „Щастието“. Контролирам храната и не смятам, че трябва да бъдат измъчвани с глад, дори и като наказание. Камшикът е по-добър. И те разбират това. Винаги помни едно нещо, Хю: повечето слуги всъщност нямат мозъци. Те са толкова безумни, колкото са и Избраните… Това не се отнася за Тяхна милост, разбира се — никога не бих дръзнал да критикувам собствения си покровител. Имах предвид Избраните като цяло. Разбираш ме.
Той намигна и сръга Хю в ребрата.
— Не знам много за Избраните — призна си Хю. — Не съм виждал почти никой от тях.
— Е… Ще видиш. Необходимо е нещо повече от черна кожа, за да можеш да мислиш, въпреки че в храмовете твърдят обратното. Надявам се да не ме цитираш, пък и да го направиш — няма да си призная, че съм го казал. И все пак… Кой мислиш, че командва това имение?
— Не съм тук от достатъчно отдавна, за да имам мнение по въпроса.
— Мъдър отговор! Ти можеше да стигнеш много далеч, ако беше амбициозен. Нека тогава да ти обясня. Ако Тяхна милост си отиде, имението ще продължи да си функционира толкова гладко, както винаги. Но ако аз изчезна или дори само се разболея… Тръпки ме побиват, като си го помисля. — Той размаха камшика. — Те знаят това. Няма да ги видиш да правят толкова бързо път на него.
Хю смени темата:
— Не разбрах забележката ти за „дажбите Щастие“.
— Нима още не си получавал от него?
— Дори не знам какво означава.
— Охо! Един кастриран трябва да носи дажбите на трима ви, но явно не стигат до вас. Ще я проверя тази работа. А що се отнася до това, какво означава, сега ще ти покажа.
Мемток го преведе през изкачващ се нагоре коридор и двамата излязоха на една тераса. Под тях се намираше централната столова на слугите, изпълнена с три опашки от хора.
— Сега е време за раздаване на дажбите — разбира се, жребците ги получават в други часове. Могат да се дъвчат, да се пият и да се пушат. И в трите случая дозата е еднаква, но се говори, че пушенето предизвиква най-изтънчената наслада.
Някои от думите, които употреби Мемток, не присъстваха в речника на събеседника му. Когато Хю му каза това, Мемток отвърна:
— Няма значение. То подобрява апетита, успокоява нервите, осигурява добро здраве, заменя всички видове удоволствия и унищожава амбициите. Номерът е, че човек или го употребява редовно, или изобщо не го употребява. Лично аз никога не съм го вземал редовно, дори когато бях жребец, защото имах амбиции.
И сега го взимам рядко — по празници и при подобни случаи, но в умерени количества. — Мемток се усмихна. — Ще разбереш довечера.
— Така ли?
— Не ти ли казах? Веднага след вечерната молитва ще има банкет в твоя чест.
Хю почти не го слушаше. Той оглеждаше най-далечната опашка, опитвайки се да зърне Барбара.
Мемток изпрати Главния ветеринар и Главния инженер на имението като почетен ескорт на Хю. Хю беше леко обезпокоен от това внимание от страна на лекаря и хирурга, спомняйки си за безпомощното положение, в което беше изпаднал при предишната си среща с този човек. Но ветеринарят беше много сърдечен.
Мемток седеше начело на дългата маса, Хю беше от дясната му страна. Дванайсетте началници на отдели бяха заели останалите места. Зад всеки гост стоеше по един по-нисш слуга, а между кухнята и килера сновеше безкраен поток от други слуги. Банкетната зала бе красиво украсена, с разкошни мебели, а празненството беше разточително и безкрайно. Хю се чудеше каква ли трябва да е трапезата на Избраните, щом слугите им се тъпчеха така.
Скоро доби някаква представа. На Мемток му сервираха два пъти: веднъж от общото меню и втори път — от друго. Той само опита вторите ястия, сипани в отделни чинии. А от нормалното меню ядеше с умерен апетит, като от време на време отказваше някои чинии.
Забеляза погледа на Хю.
— Това е храната на лорд Протектора. Ако искаш, я опитай — на свой риск, разбира се.
— Какъв риск?
— Отрова, естествено. Когато човек надхвърли стоте години, наследникът му често е нетърпелив. Да не говорим за бизнес конкурентите, политическите противници и бившите приятели. Не бой се, пробват ги половин час преди Тяхна милост — или аз — да ги опитаме, и сме изгубили само един дегустатор тази година.
Хю реши, че Мемток изпитва нервите му и си загреба пълна лъжица.
— Харесва ли ти? — попита Главният прислужник.