Имението на Фарнъм
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Имението на Фарнъм». Краткое содержание книги:
— Добре. Аз… — Хю млъкна; една от слугините се беше върнала и коленичи пред господаря си, като му поднесе питие върху поднос.
Понс хвърли остър поглед към Хю, след това погледна към момичето.
— Това ли? То не се брои, глухонямо е. Та какво казваше?
— Щях да кажа, че нямам мнение за времето, защото изобщо не съм излизал навън, откакто дойдохме тук.
— Сигурно не си. Дадох заповед да научиш езика колкото се може по-бързо, а слугите са склонни да изпълняват буквално заповедите ми. Без никакво въображение са. Добре, ще излизаш навън всеки ден по един час. Предай това на този, който се занимава с теб. Имаш ли някакви молби към мен? Дават ли ти достатъчно храна? Добре ли се отнасят с теб?
— Храната е добра. Свикнал съм да се храня три пъти дневно, но…
— Можеш да ядеш и по четири, ако пожелаеш. Кажи го на този, който се занимава с теб. Добре, сега по друг въпрос. Хю… Нали така се казваш?
— Да, Тяхна милост.
— Не ме ли чу? Нали ти казах, с речта на равните. Личното ми име е Понс. Използвай го. Хю, ако не ви бях задържал при себе си, ако не бях учен и ако със собствените си очи не бях видял артефактите в онази любопитна постройка, вашата къща, нямаше да ви повярвам. Аз не съм суеверен човек. Неведоми са пътищата Чичови, но Той не твори чудеса… и аз няма да се поколебая да повторя това, колкото и неортодоксално да звучи, в който и да е храм на Земята… Колко време е минало, Джо?
— Две хиляди сто и три години.
— Да ги закръглим на две хиляди. Какво има, Хю?
— А, нищо, нищо.
— Ако се каниш да повръщаш, излез навън; сам съм ги избирал тия килими. Та както казвах, всичко това даде храна за размисъл на моите учени — и то доста добра. От доста години не са измислили нищо интересно освен, това как да усъвършенстват капаните за мишки. Мързеливи негодници. Казах им да ми дадат смислен отговор, без чудеса. Как могат петима души — или шестима — и една доста огромна сграда да прескочат двайсет века и да не счупят нито едно яйце. Преувеличавам. Джо ми каза, че си е счупил няколко кости и разни други дреболии. Като говорим за кости, Джо ми каза, че това няма да ти е приятно — на него също не му беше, — но аз заповядах на моите учени да извадят едни кости. Да направят анализ на стронциевите изотопи, такива работи; предполагам, че никога не сте чували за това. Единственото истинско доказателство, че трупът е достигнал зрелост, преди радиоактивността да е достигнала максималното си ниво… Внимавай, предупредих те за тези килими! Да не си посмял!
Хю повърна. („Сарън! Карън! О, скъпа моя!“)
— Сега по-добре ли си? Може би трябваше да ти кажа, че присъства и свещеник, направиха се всички нужни приготовления, точно като за някой от Избраните. Специална служба по моя заповед. След като тестовете бяха завършени, всеки атом беше върнат обратно и гробът беше затворен с подходящите ритуали.
— Това е вярно, Хю — обади се тъжно Джоузеф. — Аз бях там. Сложих свежи цветя. Казаха ми, че ще си останат свежи.
— Разбира се, че ще останат — потвърди Понс. — Дотогава, докато не се разпаднат от ерозията. Не знам защо използвате за целта цветя, но ако има някакви други обреди или е нужно да се принесат жертви, за да се изкупи това, което според вас е светотатство, само ми кажи. Аз съм широко скроен човек. Прекрасно разбирам, че в онези времена обичаите са били различни.
— Не, не, най-добре го оставете така.
— Както пожелаеш. Направихме го от научна необходимост. Изглеждаше ми много по-разумно от това да ти отрежа някой пръст. Останалите тестове също накараха учените ми да се примирят с очевидното. Храна, консервирана по толкова древни методи, че силно се съмнявам някой от съвременните експерти по храните да може да ги възпроизведе… И все пак продуктите ставаха за ядене. Или поне никой от слугите, които накарахме да ги опитат, не се отрови. Също и този удивителен градиент на радиоактивността между горната и долната страна на покривната структура — намекнах им и за това. Въз основа на информацията, която получих от Джо, им заповядах да търсят доказателства, че това събитие се е случило в началото на Войната между Изтока и Запада, когато е било унищожено Северното полукълбо.
И те ги откриха. Изчисленията ги накараха да повярват, че тази сграда се е намирала близо до епицентъра на ядрен взрив. И все пак е останала непокътната. Това даде основание за една толкова щура теория, че дори не смятам да тормозя слуха ви с нея; казах им да продължат да работят.