Имението на Фарнъм

Хю погледна часовника си и заговори замислено:

— Ако това е друг свят, той не се различава особено от нашия. И въпреки това…

— Какво, скъпи?

— Наистина е някак по-различен. Ти не би объркала своята кола. И аз наистина си спомням, че сложих Грейс да си легне по-рано; след това имахме разговор с Дюк. Значи наистина е по-различен. — Внезапно той се ухили. — Тази разлика може да е важна. Щом бъдещето може да промени миналото или там каквото е, то може би миналото може да промени бъдещето. Може би Съединените щати няма да бъдат унищожени напълно. Може би страните няма да използват чумните бомби. Може би… По дяволите, може би Понс никога няма да получи възможността да похапва тийнейджърки за обяд! — После добави: — Аз ще направя всичко възможно, за да се погрижа да не успее.

— Ние ще се опитаме! И нашите момчета ще се опитат.

— Да. Но за това ще мислим утре. Надявам се, че за тази вечер фойерверките приключиха. Мадам, смятате ли, че бихте могли да спите върху купчина сено?

— Само да спя ли?

— Много си нетърпелива. Денят ми беше дълъг и изморителен.

— И предишния път беше дълъг и изморителен.

— Ще видим.