Имението на Фарнъм
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Имението на Фарнъм». Краткое содержание книги:
— Да, сър. Благодаря, сър. Котето, Котето, Котето — заповтаря тя, сякаш за да го запомни, после се изкикоти. — Прекрасно е!
— Добре. Това закуската ми ли е?
— Да, сър.
Той закуси в леглото, като й даваше хапки, и забеляза, че тя очакваше да я храни или поне, че й бе позволено да яде. Храната сигурно беше за четирима; те успяха да изядат количество поне за трима. После Хю установи, че тя очаква да му помага и в къпането, и я спря.
По-късно, когато вече бе готов да се заеме с възложените му задължения, той я попита:
— Какво ще правиш сега?
— Ще се върна в помещението на самките, сър — веднага щом ме освободите. Ще дойда пак тук, когато стане време за лягане… или когато наредите.
Той вече се готвеше да й каже колко е очарователна и как почти съжалява, че е изпуснал предишната нощ, но не се нуждае повече от услугите й… Обаче се спря. Изведнъж му хрумна нещо.
— Виж какво, а познаваш ли висока самка на име Барбара? С ей толкова по-висока от теб. Появила се е тук преди около две седмици и е родила деца преди около седмица — близнаци, момчета.
— О, разбира се, сър. Дивачката.
— Точно така. Знаеш ли къде е?
— О, да, сър. Тя още е в болничните помещения. Аз много обичам да ходя там и да гледам бебетата. — Момичето се натъжи. — Сигурно е страшно хубаво.
— Ъъъ… да. Можеш ли да й предадеш съобщение?
Котето се колебаеше.
— Но тя може да не го разбере. Тя е дивачка, не може да говори много добре.
— Ммм… По дяволите. Но може и да е за добро. Изчакай малко.
В стаята му имаше бюро, той се доближи до него, взе едно от онези невероятни пера — те никога не протичаха, мастилото в тях никога не свършваше и изглеждаха твърди — и намери парче хартия. Бързо написа писмо, в което питаше Барбара как е и как са близнаците, описваше й странното си повишение и й обещаваше, че скоро ще намери начин да я види — бъди търпелива, скъпа — и я уверяваше, че продължава да й е предан.
После добави: „Приносителката на тази бележка е «Котето» — ако е ниска, руса, с голям бюст и около четиринайсетгодишна. Тя топли леглото ми, което не означава нищо — да не вземат да ти минават лоши мисли! Смятам да я задържа при мен, защото това е начин — единственият начин, явно — да общувам с теб. Ще се опитам да ти пиша всеки ден и ще очаквам отговор от теб всеки ден. Ако можеш да ми отговаряш. А ако някой направи каквото и да е, което не ти харесва, кажи ми и ще ти изпратя главата му на тепсия. Или поне ми се струва, че ще мога да го направя. Изпращам ти много хартия и писалка. Обичам те, обичам те, обичам те. X.
П. П.: Внимавай с «Щастието», има опасност от пристрастяване.“
Даде на момичето бележката и принадлежностите за писане.
— Знаещ ли как изглежда Главния прислужник?
— О, да, сър. Затопляла съм леглото му. Два пъти.
— Наистина ли? Учуден съм.
— Защо, сър?
— Не мислех, че той ще е заинтересован.
— Имате предвид, защото е скопен? Да, но някои от главните прислужници все пак обичат да им се топли леглото. На мен повече ми харесва да съм при тях, а не на горния етаж — това означава по-малко ядове и повече сън. Главният прислужник обикновено не вика самките, за да му затоплят леглото, а просто ни проверява и ни учи на маниери, преди да се качим на горния етаж. Разбирате ли, той знае всичко за тази работа, защото някога е бил жребец. — Тя погледна Хю с невинно любопитство. — А истина ли е това, което говорят за вас? Мога ли да попитам?
— Ъъъ… не можеш.
— Моля за извинение, сър — разстрои се момичето. — Нямах предвид нищо лошо.
Тя погледна със страх към камшика му и наведе глава.
— Коте.
— Да, сър.
— Виждаш ли този камшик?
— Ъъъ… да, сър!
— Ти никога, никога, никога няма да го изпробваш. Обещавам. Никога. Ние сме приятели.
Лицето й светна и в този момент изглеждаше не просто хубавичка, а ангелски красива.
— О, благодаря, сър!
— Нещо повече. Единственият камшик, от който трябва да се боиш сега, е този на Главния прислужник — така че стой по-далеч от него. А ако нечий друг камшик — някой от „по-малките камшици“ — те докосне, кажи на притежателя му или на притежателката му, че ще опитат на гърба си моя голям камшик. Кажи им да попитат Главния прислужник, ако не вярват. Разбра ли?
— Да, сър. — Тя изглеждаше щастлива.
„Твърде щастлива“, реши Хю.
— Но не се забърквай в неприятности. Не прави нищо такова, за което можеш да си докараш удар с камшик — или ще се наложи да те изпратя при Главния прислужник, а той ще те подреди както трябва — слави се с това. Обаче докато прислужваш на мен, не позволявай на никого освен него да те удря. А сега отнеси бележката ми. Ще се видим довечера, два часа след вечерната молитва. А ако ти се доспи по-рано, просто ела и легни.