Имението на Фарнъм
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Имението на Фарнъм». Краткое содержание книги:
— Добре, Понс. Трябва ми стая за работа. Килията ми е с размера на този диван.
— Кажи ми всичко, което ти е необходимо.
— Бих искал стая с естествена светлина, с прозорец, да речем една трета от размера на този тук. Работни маси, рафтове, материали за писане, удобни столове — а, да, и достъп до тоалетна, без да се налага да чакам; това нарушава потока на мисълта.
— Това не ти ли е осигурено?
— Не. Освен това смятам, че докосването с камшик не се отразява добре на мисленето ми.
— Мемток, използвал ли си камшика?
— Не, чичо мой! Кълна се!
— Ти си готов да се закълнеш винаги, дори ако те хванат на местопрестъплението. Кой беше?
Хю се осмели да го прекъсне.
— Не се оплаквам, Понс. Но тези камшици ме изнервят. Освен това не знам кой може да ми заповядва. Явно всички. Все още не съм разбрал какъв е моят ранг.
— Ммм… Мемток, каква е неговата позиция в семейството?
Главният прислужник беше принуден да признае, че така и не му се бе удало да разреши този проблем.
— Добре, да го разрешим тогава. Ще го направим началник отдел. Ммм… Отдел по древна история. Титла: Главен изследовател. Главен началник отдел, който отговаря само пред теб. Искам всички да научат това. Правя го, за да стане ясно, че този слуга е изключително ценен за мен… и ако някой забави работата му, ще свърши в казана. Предполагам, че този отдел ще се състои само от един слуга, но ти му попълни персонала, направи го да изглежда добре. Прехвърли учители при него, някой да се грижи за рекордера му и да подготвя материалите за мен, един или двама чистачи, асистент, който да ги надзирава — не искам той да губи от ценното си време, за да се занимава с тях. Един куриер. Нали се сещаш? Около тази къща сигурно се мотаят десетки безделници, които ядат даром хляба ми, но спокойно могат да украсят Отдела по древна история. А сега приготви един малък камшик и малка емблема. Действай!
След минутки Хю вече носеше медальон, не по-малък от този на Мемток. Понс взе камшика и махна нещо от него.
— Хю, няма да ти дам зареден камшик, защото не знаеш как да го използваш. Ако някой от подчинените ти се нуждае от наказание, Мемток с удоволствие ще ти помогне. По-нататък, като разбереш как работи, ще помислим по въпроса. Сега… Доволен ли си вече?
Хю реши, че моментът не е подходящ да пита за среща с Барбара. Не и в присъствието на Мемток. Но в него започна да се заражда надежда.
Двамата с Мемток бяха освободени едновременно. Мемток не възрази, когато Хю излезе пръв.
Глава 13
Мемток мълча през цялото време, докато водеше Хю обратно към секцията на прислужниците. Той обмисляше как да се възползва от неочаквано развилите се събития.
Рангът на този дивак притесняваше Главния прислужник още от момента на пристигането му. Той не беше на мястото си — а в света на Мемток всичко трябваше да си е на мястото. Е, сега дивакът бе получил определен статус. Тяхна милост бе наредил и това беше достатъчно. Но ситуацията не се бе подобрила. Новият ранг беше толкова нелеп, че превръщаше цялата йерархична структура (тоест целия свят) в една подигравка.
Мемток обаче бе проницателен и практичен. Основата на неговата философия беше: „Не можеш да се бориш с каменна стена“, а любимата му стратегия бе следното прагматично правило: „Когато не можеш да победиш врага, съюзи се с него.“
Как можеше да направи така, че абсурдното повишение на дивака да стане необходимо, уместно и полезно за Главния прислужник?
Чичо! Та този дивак дори не беше скопен! И изобщо не се канеха да го скопяват. Поне засега. Може би по-късно — и тогава всичко щеше да си дойде на мястото. Мемток беше искрено учуден, когато Тяхна милост отложи неизбежното. Мемток почти не помнеше своето собствено скопяване. Неговите емоции и мотивите на действията му отпреди този момент бяха смътни спомени — сякаш не негови, а на някой друг. Нямаше никакъв смисъл дивакът да вдига толкова шум — та нали скопяването придаваше истинската тежест на повишението. Мемток предвкусваше още половин век дейност, власт, приятен живот — кой от жребците можеше да се надява на това?
Обаче този явно можеше. Как Мемток би могъл да подобри ситуацията?
Чудатост — ето какво представляваше дивакът. Всички велики лордове са имали свои Чудатости; понякога се бе случвало дори самият Мемток да се озадачи от факта, че собственият му господар изобщо не е заинтересуван от Чудатостите — в имението му нямаше нито сиамски близнаци, нито някой двуглав изрод. Нямаше дори джудже с ципа между пръстите. Тяхна милост беше — не можеше да не му се признае — с прекалено семпли вкусове за високия си ранг; понякога Мемток чак се срамуваше малко заради него. Да прекарва времето си над ръкописи и подобни глупости, когато би трябвало да се погрижи за честта на дома…