Имението на Фарнъм
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Имението на Фарнъм». Краткое содержание книги:
— Малко ми е мазно.
— Чу ли това, Гноу? Нашият нов братовчед има добър вкус. Мазно. Боя се, че някой ден ще те изпържат в собствените ти мазнини. Истината е, Хю, че ние се храним по-добре от Избраните… Макар че трапезите им в Главната зала са много по-богати. Но аз съм чревоугодник, който предпочита артистичността в храненето. На Тяхна милост му е все едно какво яде, стига храната да не му пищи в устатата. Ако сосовете са твърде натруфени или подправките са прекалено екзотични, той ще върне яденето и ще поиска печено месо, къшей хляб и кана с мляко. Прав ли съм, Гноу?
— Ти го каза.
— И е разочароващо.
— Много — съгласи се главният готвач.
— Затова братовчедът Гноу показва уменията си, като готви за нас, а Избраните се мъчат с такива, чиито умения се изчерпват с това да върнат кожата на сготвената птица обратно върху нея, без да разрошват перата. А сега, братовчеде Хю, ако ме извиниш, ще се кача в Главната зала и чрез съответната церемония ще се опитам да представя специалитета на братовчеда Гноу за по-хубав, отколкото е. Не вярвай, че това, което говорят за мен в мое отсъствие, е безспорна истина. — Той показа зъбите си с физиономия, която трябваше да означава усмивка, и излезе.
Известно време никой не се обади. Най-накрая някой — Хю предположи, че това е началникът по превозването, но не бе сигурен, беше се запознал с твърде много хора през този ден — каза:
— Главни изследователю, а мога ли да попитам в чие имение бяхте, преди да се присъедините към нас.
— Можете. В Дома на Фарнъм, Изключителен собственик.
— Така ли? Принуден съм да призная, че титлата на вашия Избран е нова за мен. Може би изобщо нова титла?
— Не, много стара е — отвърна Хю. — Страшно древна и въведена от Всемогъщия Чичо, благословено да е името Му. Този ранг е близък до кралския, но още по-висок.
— Наистина ли?
Хю реши да отблъсне атаката чрез контранастъпление. От досегашните разговори беше научил, че Мемток е осведомен за страшно много неща, но не знае почти нищо за историята, географията и всичко, което се намира извън имението. А от уроците по Езика беше научил, че слугите, умеещи да четат и да пишат, се срещат рядко, дори сред началниците, освен ако тези умения не са им необходими, за да изпълняват задълженията си. Мемток му заяви гордо, че се е помолил да му разрешат да се учи да пише още докато е бил жребец, и после се е мъчел, докато останалите жребци му се присмивали. „Гледах в бъдещето — беше казал той на Хю. — Можех да остана жребец още пет години, може би дори десет. Но веднага щом се научих да чета, подадох молба за скопяване. И съм този, който се смее последен — къде са те сега?“
Хю реши да атакува смело — големите лъжи минават по-лесно, отколкото дребните.
— Титлата се предава от цели три хиляди години в Дома на Фарнъм. Благодарение на Всемогъщия Чичо линията на приемственост не се е прекъсвала през Смутните времена и епохата на Промените. Благодарение на божествения произход на титлата притежателят й говори с Владетеля като с равен, на „ти“. — Хю се изпъчи гордо. — И аз бях главен фактотум на лорд Фарнъм.
— Наистина благороден дом. Но какво означава „главен фактотум“? Тук нямаме такъв пост. Това „главен прислужник“ ли е?
— И да, и не. Главният прислужник е подчинен на фактотума. Човекът остана с отворена уста.
— И всички останали главни слуги — търговски, политически, аграрни — също са му подчинени. Отговорността е огромна.
— Мога да си представя.
— Така е. Започнах да остарявам и здравето ми се влоши… Изкарах временна парализа на долните ми крайници. И, честно казано, никога не съм обичал отговорността, аз съм учен. Затова подадох молба да ме преместят и ето ме тук — учен на Избран със сходни научни вкусове… подходяща дейност за последните години от живота ми.
Хю осъзна, че поне в едно нещо е отишъл твърде далеч — ветеринарят вдигна поглед.
— Не забелязах никакви признаци за парализа.
(По дяволите, лекарите никога не се интересуват от нищо друго освен от специалността си!)
— Обзе ме внезапно една сутрин — обясни Хю спокойно, — и оттогава не ме е безпокоила. Но за човек на моята възраст това беше предупреждение.
— А каква е вашата възраст? Интересувам се професионално, разбира се. Мога ли да попитам?
— Не. — Хю се опита да имитира високомерното изражение на Мемток. — Ще ти я кажа, когато ми потрябват услугите ти. Но честно ще си призная, че съм роден няколко години преди Тяхна милост — добави той, за да разведри обстановката.
— Удивително. Ако се съди по физическото ви състояние — съвсем нормално, мисля, — не бих ви дал повече от шейсет.