Имението на Фарнъм
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Имението на Фарнъм». Краткое содержание книги:
— Това ни е в кръвта — отвърна Хю самодоволно. — Аз не съм единственият дълголетник в нашия род.
Връщането на Мемток го спаси от други въпроси. Всички се изправиха. Хю не забеляза това навреме, така че продължи да си седи невъзмутимо. Дори и Мемток да се подразни, с нищо не го показа. Докато сядаше, той потупа Хю по рамото.
— Несъмнено са ти разказали как ям собствените си деца?
— Останах с впечатлението, че сте едно щастливо семейство, възглавено от любим чичо.
— Всичките са лъжци. Е, свърших с работата за тази вечер, освен ако не изникне нещо извънредно. Тяхна милост знае, че тук празнуваме по случай присъединяването ти към нас; той ми нареди да не се връщам в Главната зала. Затова ще се отпуснем и ще се повеселим. — Главният прислужник почука с лъжица по бокала си. — Братовчеди и племенници, да вдигнем тост в чест на най-новия ни братовчед. Може би вече сте чули какво казах — че лорд Протекторът е много доволен от скромния ни опит да накараме братовчеда Хю да се почувства като у дома си в имението на Тяхна милост. Но аз съм сигурен, че вие вече се досещате, че… Никой не може да е пропуснал да забележи, че братовчедът Хю носи камшик, при това не малък, а голям колкото моя! — Мемток се усмихна лукаво. — Да се надяваме, че няма да има нужда да го използва.
Духовитостта на началника предизвика буря от аплодисменти. Той продължи с тържествен тон:
— Трябва да знаете, че дори главният ми заместник не носи такъв символ на властта, да не говорим за обикновените началници на отдели… Затова съм сигурен, ще си направите извода, че всеки намек от страна на братовчеда Хю, Главен изследовател и Научен съветник на Тяхна милост, назначен лично от него… Всеки негов намек е равносилен на моя заповед и ви съветвам да не ме карате да ви давам преки заповеди.
А сега тостовете! Нека всички братовчеди да вдигнат заедно чашите и нека Щастието да се лее свободно… нека най-младият от нас да вдигне първия тост. Кой ще бъде?
Празненството ставаше шумно. Хю забеляза, че Мемток пие умерено. Спомни си предупреждението му и се опита да му подражава. Но това беше невъзможно. Главният прислужник можеше да пропусне който пожелае от тостовете, като само вдигне чашата си, но Хю, като почетен гост, се чувстваше задължен да отпива всеки път.
По някое време Мемток го отведе в новия му разкошен апартамент. Хю се чувстваше пиян, но се държеше на краката си — само дето подът му се струваше твърде далеч. Чувстваше се озарен, изпълнен с мъдростта на вековете, плуваща наоколо във вид на сребърни облаци и вливаща се в него заедно с ангелско щастие. Все още нямаше представа какво съдържаше напитката „Щастие“. Алкохол? Може би. Арекова палма? Мухоморки? Вероятно. Марихуана? Със сигурност. Трябваше да запише състава, докато още си го спомняше. Точно от това се нуждаеше Грейс! Той трябваше… Но, разбира се, Грейс сега го имаше! Колко хубаво. Горката стара Грейс… Той никога не я бе разбирал… Всичко, от което се нуждаеше тя, беше малко Щастие.
Мемток го отведе до спалнята му. В долната част на прекрасното му ново легло, странично, лежеше създание от женски пол, русо и привлекателно.
Хю я погледна от около трийсет метра височина и примигна.
— Коя е тя?
— Затоплящата леглото ти. Не ти ли казах?
— Но…
— Всичко е наред. Да, да. Знам, че на практика ти си жребец. Но не можеш да я нараниш — тя съществува именно за тази цел. Няма нищо страшно. Недоразвита самка.
Хю се обърна, за да обсъдят въпроса. Движеше се бавно заради огромната си височина и ширина. Мемток беше изчезнал. Хю осъзна, че не е способен на нищо друго, освен да си легне.
— Отмести се, коте — промълви той и веднага заспа.
Успа се, но когато се събуди, котето още беше там: бе донесла закуската му и го чакаше. Той я погледна с неудобство — не защото имаше махмурлук; напротив — нямаше никакъв махмурлук. Явно Щастието не изискваше да се плаща такава цена. Чувстваше се силен — и физически, и умствено, и морално. И беше много гладен. Само тази тийнейджърка го караше да се чувства неудобно.
— Как се казваш, коте?
— За тях има толкова малко значение как се казва тя, че могат да я наричат както им е удобно — тя винаги ще е благодарна.
— О, стига. Използвай речта на равен с равен.
— Всъщност нямам истинско име, сър. Най-често се обръщат към мен с „ей, ти!“.
— Добре, тогава ще ти казвам „коте“. Устройва ли те? Наистина изглеждаш като коте.
На бузите й се появиха трапчинки.
— Да, сър. Това е много по-приятно от „ей, ти!“.
— Чудесно, в такъв случай ще се казваш „Котето“. Можеш да съобщиш на всички и вече не отговаряй на „ей, ти!“. Обясни им, че сега това ти е официалното име, защото Главният изследовател е наредил така и ако някой се съмнява, кажи му да пита Главния прислужник. Ако смее.