Имението на Фарнъм
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Имението на Фарнъм». Краткое содержание книги:
— Е, това е много добре.
— Да не мислиш, че не съм се препотил хиляди пъти, докато го убедя? Достатъчно е сянката ми да падне върху Върховния лорд Притежател и край с мен, да не говорим какво ме чака, ако кихна в негово присъствие… Тъй че сигурно разбираш, че незаконното навлизане във владенията му е най-тежкото престъпление. Но щом Понс казва да не се безпокоя, значи всичко е наред. Той се отнася с мен като с гост, не като със затворник. А сега ми разкажи за себе си. Чух, че си изучавал Езика. Аз също — частният ми учител идва всеки ден, когато имам свободно време.
На което Хю отговори:
— С разрешение на Тяхна милост този човек, както те знаят, бе посветил времето си изцяло на тази дейност.
— Охо! Говориш го по-добре от мен.
— Имах доста стимули — каза Хю, като премина на английски. — Джо, виждал ли си Дюк? Грейс?
— Дюк не съм опитвал да го търся. Понс отсъстваше през повечето време и ме взе със себе си. Бях ужасно зает. Грейс я видях, да. Може би е възможно да я видиш и ти. Тя идва често в този апартамент. Разбира се, това е единственият начин да я видиш. Тук, на това място. В присъствието на Понс. Може да се уреди. Той не държи особено много на протокола. Когато сме насаме, имам предвид; пред хората гледа да се държи на висота.
— Хмм… Джо, в такъв случай можеш ли да го помолиш да видя Барбара и близнаците? Тук? В негово присъствие?
Джо изглеждаше раздразнен.
— Хю, не можеш ли да разбереш, че аз съм просто гост тук? Нямам нито един собствен слуга, нямам пари, нямам титла. Казах ти, че е възможно да видиш Грейс; не съм обещавал. Това ще стане само в случай, че той е изпратил да те повикат и после не я е отпратил, защото така му е удобно на него, а не на теб. Колкото до това да го помоля да ти позволи да видиш Барбара — не мога да го направя. И туй то! Съветвам те и теб да не го молиш. Току-виж си разбрал, че неговият камшик може не само да гъделичка.
— Просто исках да…
— Внимавай! Идва.
Джо отиде да посрещне домакина си. Хю стоеше с наведена глава, вперил поглед в пода, и чакаше да бъде забелязан. Понс влезе с широка крачка, облечен почти по същия начин, както Хю го бе видял за пръв път, само дето шлемът беше заменен от червено кепе. Той поздрави Джо, седна тежко на големия диван и изпъна крака. Доктор Ливингстън скочи в скута на лорда; Понс го погали. Две слугини се появиха отникъде, събуха му ботушите, избърсаха краката му с гореща влажна кърпа, подсушиха ги, направиха им масаж, обуха му домашни чехли и изчезнаха.
Докато протичаше тази процедура, лорд Протекторът обсъждаше с Джо въпроси, от които Хю можеше да схване само отделни думи, но успя да разбере, че благородникът говори с Джо на речта на равните и Джо му отговаря по същия начин. Хю реши, че Джо се намира в отлично положение, също както и Доктор Ливингстън. Е, Джо си беше приятна личност.
Най-накрая високият мъж го погледна.
— Седни, момче.
Хю седна на пода. Лордът продължи:
— Можеш ли да говориш? Съобщиха ни, че си научил Езика.
— С позволението на Тяхна милост времето на този човек беше изцяло посветено на тази цел и въпреки че резултатите са доста плачевни, както може би Тяхна милост знае, те са много по-добри, отколкото техният слуга би могъл да предполага.
— Не е зле. Акцентът може да е малко по-твърд. И пропусна един инфикс. Как ти се струва времето?
— Времето е такова, каквото пожелае Могъщият Чичо. Ако то доставя удоволствие на любимия му племенник, то не може да не носи радост и на този слуга.
— Много добре. Произношението е малко размазано, но се разбира. Поработи още върху него. Предай на учителите си, че така сме казали. А сега зарежи тази префърцунена реч, нямам време да я слушам. Винаги използвай речта на равните. Когато сме насаме, имам предвид.