Имението на Фарнъм
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Имението на Фарнъм». Краткое содержание книги:
Но най-важното нещо е историческото съкровище. Аз съм историк, Хю; правилно интерпретираната история ни казва всичко. Съкровището, разбира се, са онези книги, които бяха вътре. Не преувеличавам, като казвам, че те са най-ценното ми притежание. В днешния свят има само още две копия на „Енциклопедия Британика“ — и те не са това издание, и са в толкова лошо състояние, че са по-скоро някаква антика, отколкото нещо, с което би могъл да работи някой учен. Очевидно през Смутните времена никой не се е грижил за тях.
Понс се облегна назад. Изглеждаше много щастлив.
— Но моята е в отлично състояние! — После добави: — Не подценявам и другите книги. Всичките са безценни съкровища. Особено „Приключенията на Одисей“, за които само съм чувал. Да смятам ли, че рисунките са също от времето на Одисей?
— Боя се, че не. Художникът е от моето време.
— Жалко. Но въпреки това са много интересни. Примитивно изкуство, по-силно от това, което имаме днес. Но всъщност преувеличих, като казах, че книгите са най-ценното ми притежание.
— Така ли?
— Всъщност това си ти! Ето, не си ли поласкан?
Хю леко се поколеба.
— Да, така е. (Щом е вярно, че съм твой крепостник, арогантно копеле такова, то аз предпочитам да съм ценна собственост!)
— Наистина. Ако не говореше на речта на равните, нямаше да можеш да изразиш съмнение. Аз никога не лъжа, Хю. Запомни го. Ти и… Как му беше името, Джо?
— Дюк.
— Дюк, да. Въпреки че Джо възхвалява твоите познания, но не и неговите. Нека ти обясня. Има и други учени, които могат да четат на древен английски. И никой от тях не е в моето домакинство; тъй като той не лежи в основата на нито един от съвременните езици, малцина го изучават. Както и да е, учени мога да си намеря. Но никога няма да мога да се сдобия със специалист като теб. Ти всъщност си живял в онова време; ще успееш да направиш преводи без онези влудяващи четири или пет интерпретации на един и същ откъс, които обезформят преводите на древни текстове, само защото ученият всъщност не знае за какво говори древният автор. Имам предвид липсата на културен контекст. Без съмнение ти ще успееш да дадеш обяснение на всички неща, които са очевидни за теб, но непонятни за мен. Нали така? Така! Сега вече разбра какво искам. Започни с „Енциклопедия Британика“. Захващай се за работа още днес, преведи я. Нахвърляй текста набързо, някой друг ще го приведе в приличен вид. Разбра ли? Хайде, хващай се за работа.
Хю преглътна.
— Но, Понс, аз не мога да пиша на Езика.
— Какво?
— Учеха ме да го говоря. Изобщо не са ме учили да чета или да пиша.
Понс примигна.
— Мемток!
Главният дворцов прислужник се появи толкова бързо, че човек би помислил, че се крие зад вратата. То така си и беше — той подслушваше частния разговор на лорд Протектора и беше сигурен, че никой не подозира за това. Във всеки случай Мемток дишаше тежко. Подобни неща, естествено, бяха доста рисковани, но той смяташе, че е необходимо, за да може да изпълнява по-добре своите задължения. Все пак беше за предпочитане пред това да забие там някоя самка, която не е съвсем глухоняма.
— Мемток, казах ти, че искам да се научи да говори, чете и пише на Езика.
Хю слушаше със сведен поглед, докато Главният прислужник се опитваше да протестира, че подобна заповед никога не е била давана (което беше така), но въпреки това е била изпълнена (явна лъжа), и той изобщо не се опитва да противоречи на лорд Протектора (което е нещо недопустимо, немислимо, невъобразимо).
— Глупости — отсече Понс. — Не знам защо досега не съм те дал под наем. Ще се чувстваш много добре в някоя въглищна мина. Тази бледа кожа има нужда от малко здравословен тъмен въглищен прах.
Той вдигна камшика си и Мемток пребледня още повече.
— Много добре, ще ти дам възможност да поправиш грешката си. То ще прекарва половината от всеки ден в учене да чете и пише, другата половина в превеждане и диктуване в рекордер. Можеше и по-рано да се сетя за това; писането отнема твърде много време. Както и да е, искам да може да чете и да пише.
После се обърна към Хю.
— Сещаш ли се за нещо друго? От какво имаш нужда?
Хю се опита да формулира молбата на речта на нисшестоящ към висшестоящ, на която всъщност не можеше да моли за нищо. Понс го прекъсна.
— Говори направо, Хю. Мемток, запуши си ушите. Никакви церемонии не са необходими в присъствието на Мемток. Той е член на вътрешното ми семейство, мой племенник по дух, макар и според по-голямата ми сестра да не е така. Давай, говори.
Мемток се отпусна и придоби най-радостния вид, който беше възможен при вечно киселото изражение на лицето му.