Скандална любов
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: bragg saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Скандална любов». Краткое содержание книги:
Ейдриън се беше влюбил в Никол Шелтън и това бе очевадно. Също толкова очевадно бе, че горката млада жена е лудо влюбена в сина й. Бяха поразителна двойка, и това нямаше нищо общо с невероятно красивите черти и на двамата. Изабел се натъжи.
Незаконната любов не й бе чужда, нито разбитите сърца. Познаваше твърде добре разтърсващата болка, която причиняваше забранената любов. Болката умираше, макар и с бавна и мъчителна смърт, ала тъгата по несбъднатото никога нямаше да умре. Поне за нея тя никога не бе умряла. Сега сърцето я болеше за сина й. Отчаяно се молеше Ейдриън да не е влюбен в Никол Шелтън, за да се спаси от страданието, което със сигурност щеше да стане негова съдба.
Горката Елизабет. Това бе ужасен триъгълник, защото Изабел добре знаеше колко много Елизабет обича сина й. А и Ейдриън никога нямаше да изостави годеницата си, бе твърде почтен, за да го стори. Така както тя бе твърде почтена, за да избяга от Франсис. Каквато майката, такъв и синът. Това я плашеше.
Изабел изпита желание да поплаче и се отпусна в едно кресло, завладяна от силни, поглъщащи емоции. Сякаш отново беше на двадесет, сякаш бе онази млада жена, влюбена за пръв път и измъчвана от греховните си чувства към мъж, който не е неин съпруг. Образът му изникна пред нея като жив, като че се бяха разделили едва вчера — висок и силен, с кестенява, позлатена от слънцето коса, със загоряло и обветрено, но все пак неустоимо красиво лице. Сърцето й се сви от мъка. Беше сгрешила — болката също никога нямаше да умре.
На никого не пожелаваше такава злочеста любов, най-малко пък на сина си, на Елизабет или дори на горката Никол Шелтън, която не заслужаваше нищо от онова, което животът й бе поднесъл досега.
Беше напълно наясно, че любовта не знае граници. Любовта не се подчиняваше на разума или на логиката и се противопоставяше на всички опити крилата й да бъдат подрязани. Ейдриън бе силен, благороден и достоен, но той бе просто мъж. Никога нямаше да си позволи да нарани Никол, но тя ги бе виждала заедно, усещала бе напрежението между тях, и се питаше кога неизбежното ще се случи. Ейдриън щеше да преживее подобна авантюра, ала за Никол последиците щяха да бъдат много по-сериозни. Изабел се тревожеше за другата жена, макар че не й беше никаква. Не беше справедливо, но в края на краищата, животът рядко е справедлив.
Тя затвори очи и се замисли за Ейдриън — не обаче за своя син, а за неговия съименник. Не за пръв и последен път се молеше отчаяно да намери смелост и да каже истината на сина си. Ала тя, която никога не бе проявявала малодушие, сега се страхуваше. Страхуваше се от реакцията му, страхуваше се, че Ейдриън ще я презре, страхуваше се да не загуби уважението и любовта му. Не, никога нямаше да може да му каже, въпреки че той имаше пълното право да знае. А и истината нямаше да помогне на стремежа й да го научи да не допуска нейните собствени грешки. Защото ако можеше да се върне трийсет години назад, Изабел нямаше да промени нищо.
Херцог Клейбъроу не можеше да заспи. През деня на два пъти се бе отбил в дома на Стафърд, същото стори и предишния ден, когато се прибра в Лондон. И двата пъти обаче Елизабет спеше и той не успя да говори с нея. Дори да искаше да я събуди, нямаше да може, защото тя бе взела лауданум заради непрестанните пристъпи на остра болка.
Отдавна вече бе превалило полунощ. Беше сам в спалнята си, компания му правеше единствено любимата му хрътка. Пред очите му непрекъснато се сменяха екзотичния образ на Никол и бледото, деликатно лице Елизабет. Измъчваха го ужасни угризения, ужасно объркване. Не можеше повече да бяга от истината.
Нито една жена не бе обземала мислите и сънищата му така, както Никол. Нито една жена не бе разпалвала у него такава огромна страст. Нито една жена не го бе карала да се държи толкова отвратително и позорно. Беше разярен на себе си, задето се бе отнесъл към нея по този начин, задето си бе позволил да се отнесе към нея по този начин.
Херцогът стана от леглото, наметна голото си тяло с кадифен халат с индийски мотиви и отиде до камината. Хрътката радостно замаха с опашка. Ейдриън се наведе и потупа голямата глава на Лад.
— Вече не зная кой съм — призна му той.
Всеки миг, прекаран с Никол, бе пред очите му, преповтарян от жестоката му памет за хиляден, милионен път. Беше същинско мъчение. Мъчение и за душата, и за тялото.
Дали в крайна сметка не бе като баща си? Може би и Франсис е бил толкова обсебен от копнеж по младите си любовници, че не е можел да се въздържи и да не изневерява на майка му. Може би и него са го измъчвали угризения. Може би баща и син си приличаха повече, отколкото можеше да се предполага на пръв поглед.