Лунната светлина ти отива [calibre 1.27.0]

— Да, така е — отговори спокойно д-р Лейн. — Роднините на мисис Шипли ще дойдат днес следобед да приберат личните й вещи и да уредят пренасянето на мебелите. Сега, ще ни извините, но с Одил трябва да обърнем внимание и на останалите гости.

Когато се отдалечиха достатъчно, за да не чуват, Летиция Бейнбридж измърмори:

— Сара, когато аз склопя очи, погрижи се никой да не се доближава до апартамента ми до първо число на следващия месец. Таксата за поддръжка би трябвало да осигурява поне толкова. Струва ми се, че тук не те оставят да изстинеш и вече те заместват с друг.

Мекият звън извести сервирането на храната. Веднага, щом седнаха, Маги забеляза, че всички на масата им си бяха сменили местата и се зачуди дали това бе обичайно след нечия смърт.

Днес Сара Къшинг бе най-подходящият човек за тази група, помисли си тя. Също като майка си и тя беше сладкодумна. Докато Маги ядеше яйцата по бенедиктински и отпиваше от кафето си, тя слушаше внимателно как Сара Къшинг умело ръководи разговора така, че всички да участват и да бъдат доволни.

По време на второто кафе обаче разговорът се насочи към Грета Шипли. Рейчъл Креншоу, която седеше заедно със съпруга си срещу Маги, каза:

— Все още не мога да повярвам. Всички знаем, че ще умрем и когато някой се пренесе в отвъдното, разбираш, че е само въпрос на време. Но Грета и Констанс — беше толкова внезапно!

— А миналата години Алис и Джинет поеха по същия път — добави мисис Бейнбридж и после въздъхна.

Алис и Джинет, помисли си Маги. Тези имена бяха написани на два от гробовете, които посетих с мисис Шипли. И на двата имаше звънчета, заровени в основите на надгробните плочи. Жената, на чийто гроб нямаше звънче, се е казвала Уинифред Пиърсон. Като се опитваше думите й да прозвучат нормално, Маги попита:

— Мисис Шипли е имала близка приятелка, Уинифред Пиърсон. И тя ли е живеела тук?

— Не, Уинифред живееше в собствения си дом. Грета редовно й ходеше на гости — отвърна мисис Креншоу.

Маги усети как устата й пресъхва. Веднага разбра какво трябваше да направи и пълното съзнание за това я завладя с такава сила, че едва не скочи от масата потресена. Трябваше да посети гроба на Грета Шипли и да види дали там също бе поставено звънче.

След като си казаха „довиждане“, повечето от живеещите в „Латъм“ се насочиха към библиотеката, където според следобедната неделна програма трябваше да свири цигулар.

Сара Къшинг остана с майка си, а Маги се запъти към външната врата. После внезапен импулс я накара да се обърне и да тръгне по стълбите към апартамента на Грета Шипли. Дано братовчедите да са там, замоли се пламенно тя.

Вратата на апартамента беше отворена и тя видя познатите признаци на пакетиране и сортиране, с което се занимаваха тримата роднини, които беше срещнала на погребението.