Златото на Спарта
- Автор: Касслер Клайв, Блекууд Грант
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златото на Спарта». Краткое содержание книги:
— Не смей да се шегуваш.
— Има само един начин да разберем.
Двамата се мушнаха в тунела зад свода.
Оказа се лабиринт. В продължение на цял час Сам и Реми търсеха път, стигаха до задънени тунели, обикаляха в коридори във формата на подкови, слизаха и се изкачваха по стълби, докато Сам накрая не спря. Пред тях тунелът отново се разделяше на три като спици на колело на каруца.
— Какво е това? — задъхано попита Реми.
— Не знам как се казва, но предполагам, че е част от теорията за отбрана на последното укрепление: нападателите слизат тук долу, изгубват се и защитниците ги залавят. — Той облиза пръста си и го вдигна във въздуха. — Има някакво течение. — Завъртя се, опитвайки се да определи откъде идва, но поклати глава. — Не мога да разбера откъде идва.
Реми не го слушаше. Тя се въртеше на място със затворени очи, сложила ръце на кръста и сочейки с пръсти ту наляво, ту надясно.
— Припомнях си откъде сме минали. Дворът е насам — прошепна тя накрая, сочейки към левия тунел. — Ако има таен вход, той трябва да е някъде там.
— Добре — рече Сам, хвана я за ръка и двамата отново тръгнаха.
Тунелът продължи да се разклонява и всеки път Реми спираше, затваряше очи и започваше бавно да се върти в различни посоки, после казваше накъде да продължат.
След още час тунелът внезапно свърши. На стената беше подпряна дървена стълба, грубо издялана от нещо като червен дъб, с леко разкривени страници и стъпала. Вдигнаха фенерчетата нагоре. Стълбата, която беше над десет метра, свършваше под дървен капак.
— Подушваш ли това, Сам? Дъжд! Близо сме!
Той кимна разсеяно, оглеждайки стълбата.
— Много е стара. Възможно е да стои тук от самото начало. От стотици години.
— Чудесно, но единственото, което ме интересува в момента, е дали ще ни издържи.
Сам побутна стълбата, после стъпи на първото стъпало и се отпусна. То изскърца, но не поддаде.
— Дай ми козия крак, ако обичаш.
Той го мушна в колана и се изкачи до капака.
— Заключен е.
Пъхна лоста под ръба и натисна няколко пъти. Резето се отвори. Сам отмести капака и в тунела нахлу свеж въздух.
— В една от кулите сме — прошепна той на Реми.
Сам се измъкна навън, а Реми се заизкачва след него. Когато главата й се подаде от отвора, пред вратата се чуха стъпки. Сам й помогна да излезе и двамата изпълзяха до вратата.
През парапета видяха пазача — предположиха, че е същият, който се разхождаше в двора и оглеждаше наляво-надясно с фенера си. Пазачът се обърна, вдигна за момент фенера към пътеката горе, после се скри под един от сводовете.
Дадоха му трийсет секунди да се отдалечи, после минаха бързо по пътечката, слязоха по стъпалата, прекосиха двора и се измъкнаха през тунела, през който дойдоха.
Навън още валеше и температурата беше паднала с десетина градуса. Потръпнаха от студ. Огледаха се, за да се ориентират. Бяха точно там, откъдето тръгнаха. Отсреща се виждаха постройките с червените покриви. Пазачът беше на стотина метра от тях и по фенера си личеше, че върви към регистратурата.
— Май толкова стига за една нощ, а? — рече Сам.
— Дори ни е малко повече. Пък и доколкото те познавам, чака ни още доста.
— И още как!
Двамата излязоха вън на дъжда.
Глава 33
Гранд хотел „Бово“
Час по-късно, освежени от душа, Сам и Реми седяха на балкона, наслаждаваха се на втората си рум сървис поръчка „Бомбай Сапфир Гибсън“ и гледаха към Вьо Порт. Водата отразяваше светлините на града като мозайка от червени, жълти и сини цветове, които бавно се размиваха под дъжда. В далечината се чуваше сирена, насочваща плавателните съдове в мъглата, а някъде по-наблизо от време на време подрънкваше шамандура.
Телефонът иззвъня. Сам погледна екрана: Руб. Още щом се прибраха в хотела, Сам му се обади и му разказа нарочно без подробности за нощното им приключение, след което го помоли да се чуят по-късно.
Сам затвори вратата на балкона и пусна телефона на високоговорител.
— Руб, моля те, кажи ни, че Холков и хората му са задържани.
— Съжалявам! Французите не могат да ги открият.
— Ще ми се да бях изненадан.
— И на мен. Готови ли сте вече да се откажете и да се прибирате у дома?
— Не и в този живот.
— Реми?
— Никакъв шанс!
— Добре, погледнато от хубавата страна, името и снимката на Холков са навсякъде. Ако се опита да напусне страната през кое да е летище, пристанище или гара, ще го заловят.