Неочаквано възмездие
- Автор: Джордж Элизабет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пенка Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Неочаквано възмездие». Краткое содержание книги:
— Няма да позволиш? Отбиваш се в живота ни веднъж-дваж пъти годишно само за да ни кажеш кое ще позволиш и кое не, така ли? И сега е просто един от важните случаи?
— Колко често идвам едва ли има значение за каквото и да било. Аз отговарям за Хауенстоу и за всеки на територията му. И нямам намерение да се примирявам с онази мръсотия…
— О, да, разбирам! В мелницата се извършват разни работи, свързани с местното разпространение на наркотици, и ти, с фелдфебелския си маниер, си решил, че съм аз. Е, добре свършена работа. Провери ли за отпечатъци? Намери ли кичур от косата ми? Оставил ли съм храчка, която да анализираш? — Питър поклати глава с красноречиво презрение: — Ти си глупак! Ако искам да ги употребявам, няма да бия път чак до мелницата. Нямам какво да крия. От теб или от когото и да било.
— Там става нещо повече от употребяване и ти го знаеш. Загазил си до ушите.
— Какво би трябвало да означава това?
Неискреният въпрос вбеси Линли.
— Носиш го в имението, ето какво означава! Нарязваш го в мелницата. Ето какво означава. След това го носиш в Лондон. Да го употребяваш. Да продаваш. Достатъчно добре ли нарисувах картината? Боже господи, Питър, ако майка разбере, това ще я убие!
— А няма ли да бъде удобно за теб? Повече няма да се тревожиш дали ще те опозори, като избяга с Родерик. Няма да се чудиш колко време прекарва в леглото й. Ако тя прояви благоприличието да пукне заради мен, можеш дори да го отпразнуваш, като докараш обратно снимките на татко. Но тогава ще ти бъде трудно, нали, Томи? Защото ще се наложи да престанеш да се държиш като проклет малък светец. Как ще се справиш тогава?
— Не се опитвай да отклониш темата, като ми излизаш с всичко това.
— О, не! Извъртане! Какъв отвратителен грях! Още един от греховете ми! Поредното черно петно върху моята душа! — Питър свали снимката на брат си от университета и я хвърли към него. Тя се разби до краката на един стол. — А по теб няма и едно петънце, нали, Томи? Защо не мога просто да следвам безупречния ти пример?
— Не искам да се карам с теб, Питър.
— Страхотно! Наркотици, прелюбодеяние, разврат. И всичко това в едно семейство. Кой знае какво още щяхме да имаме, ако и Джуди беше тук. Но като си помисля, и тя се позанимава известно време с прелюбодейство, нали, Томи? Каквато майката, такава и дъщерята. Така казвам аз. А ти? Прекалено си благороден, за да го направиш с някоя чужда жена, която ти хване окото? Твърде морален? Твърде етичен? Не мога да повярвам!
— Това няма да ни доведе доникъде.
— Какво разочарование трябва да сме за теб! Живеем като дупе и гащи със седемте смъртни гряха и се наслаждаваме на всеки от тях. На кое нанасяме най-големи щети? На скапаната ти титла или на скъпоценната ти кариера?
— Би казал всичко, което смяташ, че може да ме нарани, нали?
Питър се изсмя, но стискаше здраво облегалката на стола.
— Да нараня теб? Така ли си мислиш наистина? Не мога да повярвам. Доколкото знам, земята все още се върти около слънцето, а не около теб. Или може би не си забелязал? Наистина има хора, които си живеят живота, без ни най-малко да се притесняват как ще повлияе поведението им върху осмия граф на Ашъртън, и аз съм един от тях, Томи. Не ти играя по свирката. Никога не съм го правил. И никога няма да го правя. — Лицето му се изкриви от гняв и горчивина. — Това, което най-много ми харесва в целия този проклет разговор, е намекът, че те е грижа за нещо друго, освен за самия теб. За Хауенстоу. За майка. За мен. Как би ти се отразило, ако това имение изгори до основи, ако и двамата умрем в пламъците? Тогава би се освободил от нас. И не би имало нужда да играеш ролята си на прилежен син и любящ брат. Повръща ми се от теб!
Питър бръкна в джоба си и извади пакет цигари. Пръстите му обаче трепереха толкова силно, че ги изпусна на пода и те се разсипаха по килима.
— Питър — рече Линли. — Питър, позволи ми да ти помогна! Не можеш да продължаваш така. Знаеш го. Трябва да го знаеш!
— И какво, ако умра? Тогава ще ти остане да се бориш само с майка и Родерик. Тази вечер го е поканила, нали знаеш. Каква обида за графа! Според мен е решила да обяви независимостта си.
— Те нямат значение. Знаеш това. Позволи ми да ти помогна. Моля те!
— Да ми помогнеш? Ти? — Питър се наведе да вдигне цигарите. Наложи му се да драсне цели четири клечки, докато запали. — Би си опетнил чистичката репутация, за да спасиш моята? Ама че смешка! Има ли значение какво ще стане с мен, след като твоето име ще си остане неопозорено?