Неочаквано възмездие
- Автор: Джордж Элизабет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пенка Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Неочаквано възмездие». Краткое содержание книги:
— Ти си мой брат!
Питър дръпна дълбоко от цигарата и я смачка в един пепелник.
— По дяволите твоето братство! — И пое към вратата.
Когато мина покрай Томас, той го сграбчи за ръката.
— Така ти е лесно, нали? По дяволите братството! По дяволите всички! Защото ангажиментите към хората те откъсват от дрогата. А ти не можеш да понасяш това.
— Ти ли ще ми говориш за ангажименти? Ти, мръсен лицемер! Че кога си имал ангажимент към друг човек, освен към себе си?
Но Линли отказваше да бъде отклонен.
— Мелницата днес ми подейства като откровение. Сигурно се гордееш с това, в което си се превърнал!
— Контрабандист! Пласьор! Наркоман! Каква прекрасна бележка под линия в семейната ни история. Какъв мерзавец! Какъв злодей! — Гласът на Питър се повишаваше все повече и повече. Той се отскубна от ръката на брат си. — Ами накарай да ме арестуват! Или още по-добре, арестувай ме сам. Закарай ме в Скотланд Ярд. Ако предадеш собствения си брат, ще си осигуриш успех в кариерата. Ето. — Той протегна към него ръце със събрани китки. — Сложи ми белезниците. Откарай ме там тази вечер и още утре ще си получиш повишението.
Линли наблюдаваше играта на чувства по лицето му. Опита се да си каже, че корените на този сблъсък се крият в пристрастеността на Питър. Но знаеше прекалено добре, че собственото му поведение в миналото, упоритата му гордост и нуждата да наказва са довели неизбежно до това грозно избухване. И все пак едва потискаше желанието да му отвърне по същия начин.
— Чуй се само! Виж какво прави това с теб. Виж в какво си се превърнал.
— Превърнах се в нищо! Оттам съм и започнал. И винаги съм бил нищо!
— В собствените си очи — може би. Но не и в очите, на когото и да е друг.
— В очите на всички. Прекарах целия си живот, стараейки се да вляза в крак, и накрая се отказах. Чу ли ме? Зарязах всичко и съм дяволски радостен от това. Така че ме остави на мира, ако обичаш! Върни се в хубавата си малка къщичка в града и към хубавия си малък живот. Сключи хубав малък брак с хубавата си малка женичка. Народете си няколко хубави малки бебчета, за да продължат името ти, и ме остави на мира! Просто ме остави на мира! — Лицето му стана мораво, тялото му се тресеше.
— Да, виждам, че така е най-добре.
Томас мина покрай брат си и видя, че майка им е застанала на вратата с пребледняло лице. Не знаеше от колко време е стояла там.
— Скъпа моя, скъпа моя! Това беше просто божествено! — Преподобната госпожа Суини раздели последната дума на две с драматична пауза между сричките, с надеждата за нарастващо очакване от страна на слушателите.
Седеше точно срещу Сейнт Джеймс, по средата от едната страна на масата, на която бяха настанени осемнадесет души. Представляваха интересна смесица от роднини, корнуолски изтъкнати личности и членове на общността, познавали семейството от години. Преподобният господин Суини и неговата съпруга принадлежаха към последната група.
Госпожа Суини се наведе напред. Светлината на свещите проблясваше по поразително широката равнина на бюста й, разкривана от забележителното деколте. Сейнт Джеймс се запита какво ли извинение е измислила, за да облече такава рокля тази вечер. Кройката й определено не беше подходяща за съпруга на пастор, а сега не играеше ролята на Беатриче. След това обаче забеляза влажните, копнеещи, развълнувани очи на господин Суини, който беше седнал на три стола по-нататък и се опитваше да разговаря учтиво със съпругата на плимутския депутат, но постоянно хвърляше погледи към жена си. Сейнт Джеймс престана да си задава въпроси.
Вдигнала с вилицата си парче сьомга, набодено на зъбите й, госпожа Суини продължи:
— Скъпа моя, целият състав беше очарован от снимките ви! Можем ли да се надяваме това да стане ежегодно събитие? — Говореше на Дебора, която седеше от дясната страна на Линли начело на масата. — Само си помислете! Ежегодна колекция от снимки с нашия лорд Ашъртън. И всеки път с различни костюми. — Тя се засмя развълнувано: — Актьорите имам предвид. Разбира се. Не лорд Ашъртън.
— Но защо Томи също да не е с костюм? — попита лейди Хелън. — Според мен е крайно време да се присъедини към нанрънелските актьори и да престане да погребва таланта си.
— О, направо не смеем да се надяваме или да мислим… — Господин Суини откъсна вниманието си достатъчно дълго от гънката между гърдите на жена си, за да си изкаже мисълта.