Илса Бик Пепел 3 Чудовища 2

внимателно ръка през устата си. - Не го виждам, Том. Защо би направила това?

Стомахът му натежа като олово. Познаваше маниерността на Уелър и приказките му, а сега

трябваше да внимава. Дъгата на завъртане, за да насочи по-компактното си узи, беше по-къса от

тази за пушката на Уельр. В това състезание той можеше да победи. Но още не бяха стигнали

дотам и нямаше желание да избутва нещата още по- близо до ръба. Ако старецът беше искал Том

мъртъв, вече беше имал достатъчно възможности.

- Предполагам, точно това те питам - каза той.

За един дълъг напрегнат миг Уелър само го гледаше. Сигурно беше прочел нещо в лицето на

Том, което не беше му харесало, защото старецът внезапно вдигна две ръце, сякаш се предаваше.

Нямаше начин Уелър да спечели точно сега.

- Успокой се, Том!

- Две деца са изчезнали, този кон и кучето са накълцани, а аз трябва да се успокоя? -

Когато Уельр не каза нищо, той продължи: - Знаеш ли какво става?

- Не - изстърга старецът, после въздъхна. - Не изцяло и не знам нищо за това.

- Искаш ли да ми кажеш какво знаеш? - При мълчанието на Уелър той продължи: -

Предполага ли се да не се върна жив?

Категоричното учудване на лицето на Уелър беше истинско.

- Какво? Том, това е лудост!

- Според Мели аз съм местният експерт по лудост. - Сега усети надигането на гняв, промъкването на пръста по предпазителя на спусъка. „Полека! Не прави нещо, което не можеш

да върнеш!“ - Какво става?

- Не знам какво става - отсече Уелър. - Каквато и игра да играе Мели, ако изобщо го

прави, нямам представа. Сега ще си сваля ръцете.

Като оставеше настрана сантименталността, не беше глупав. Том отстъпи още назад.

- Можеш да оставиш и пушката.

- Никакъв шанс за това. Искам да доживея да видя утре, много благодаря, а няма начин да

ми вземеш оръжието. Така че или ме застреляй и иди да спасиш тези деца, или още сега се

махаме оттук заедно, защото аз... не... харесват това, Том. Нещо става тук а ние не сме на

подходящото място, за да го спрем. - Когато Том не помръдна, Уелър изстърга: - Исус Христос

ми е свидетел, Том! Не те искам мъртъв. Няма да позволя повече никакви деца да умират, ако

мога да го предотвратя. Ще ти кажа каквото знам, но точно сега с теб сме само двамата и трябва

да стигнем до децата. Ще трябва да ми се довериш. Имаш думата ми, Том. Като войник на

войник.

На това повярва.

- Добре - отвърна Том, прегъвайки лакът, като се надяваше да не е последното нещо, което прави. - Но не съм сигурен, че трябва да тичаме обратно. Нужно е да обмислим стратегия, защото може би това, което става, се случва сега. Трябва да намерим Синди и Чад.

- Съгласен съм с всичко това. - Раменете на Уелър се отпуснаха с облекчение. - И което е

по-важно, не мисля, че Мели би наранила децата, не и умишлено.

- Не звучиш много сигурен.