Любов под гибелна звезда
- Автор: Анджелини Джоузефин
- Серия: Любов под гибелна звезда #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Любов под гибелна звезда». Краткое содержание книги:
— Какво става? — попита Лукас напрегнато. — Виждал съм те да правиш това и преди. Боли ли те нещо?
— Не, но мисля, че скоро може и да ме заболи. Не се тревожи, не можеш да направиш нищо по въпроса. Е, предполагам, че би могъл да си тръгнеш и никога повече да не се мотаеш с мен — отговори Хелън.
— Това няма да се случи — каза той с вдигнати вежди. — Но за какво говориш? Да не си алергична към мен или нещо такова?
— Не. — Хелън се засмя. — Май съм алергична към вниманието. А ние обикновено привличаме доста от него, когато сме заедно.
— Но причината не е само в мен, нали? Изпитваш тези болки дори когато не съм наоколо?
— Да. Получавам ги цял живот. Не знам точно каква е причината, просто знам, че понякога, когато хората ме зяпат, ужасно ме заболява стомахът.
— Алергична към внимание — повтори Лукас, като разсеяно хвана ръката на Хелън, докато мислеше. Наложи се да я пусне, за да смени скоростите, докато паркираше пред училището, но щом излязоха от колата, отново я улови за ръка и преплете пръсти с нейните.
Хелън наблюдаваше Лукас, докато стояха заедно до шкафчето й. Изглеждаше объркан. Челото му бе сбърчено, а погледът — съсредоточен, но, което бе най-обезпокоителното, струваше й се, че го вижда размазано.
— Какво правиш? Заболява ме главата — каза Хелън тихо, докато завърташе комбинацията на ключалката си.
— Извинявай — каза той, като внезапно се появи отново на фокус. — Изкривявам светлината. Случва се понякога, когато се съсредоточавам.
Хелън помнеше от онова, което бе чела, че Аполон е богът на светлината, а в този момент Лукас правеше със светлината неща, които бяха невъзможни извън шоуто на някой фокусник. Тя осъзна, че го беше виждала да прави това и преди в помещението за преобличане в дома си, но в онзи момент вече беше понесла толкова много удари в главата, та си беше помислила, че просто нещо със зрението й не е наред.
— Не се ли тревожиш, че някой ще забележи?
— Всъщност понякога правя това, за да накарам хората да спрат да ме забелязват, когато искам малко усамотение, за да помисля. На хората им е трудно да се заставят да гледат неща, които не могат да видят ясно, или неща, които не би трябвало да са възможни.
— Защото очите им веднага се плъзгат по повърхността — вметна Хелън, спомняйки си как погледът й се беше отклонил от лицето на Лукас в съблекалнята, макар че наистина се беше опитала да се съсредоточи върху него.
— Точно. Ако изглеждам твърде далечен или твърде труден за виждане, повечето хора просто ме изолират — каза той, а после й се усмихна многозначително. — Ти се прегърбваш, за да накараш хората да спрат да те зяпат. Аз придобивам неясни очертания. Полезно е и в схватка, само че е почти невъзможно да го направиш, когато се движиш бързо.
— Да не би да ми издаваш всичките си бойни тайни? — каза дръзко Хелън, докато прибираше учебниците си в чантата и затваряше шкафчето си. — Не си чак такъв умник, Худини.
— Сериозно? Опитай да ме хванеш, Искряща мълния — каза той с широка усмивка, докато се отдръпваше.
Искряща мълния, ли? Помисли си Хелън, озадачена. Но той вече беше минал през двойните врати в края на коридора, а тя трябваше да влиза в час.
Когато удари звънецът за първото голямо междучасие, тя хукна възможно най-бързо, с намерението да измъкне някои отговори, но докато стигна до стола, Ариадна вече седеше на масата на чудаците, обкръжена от обожатели.
Хелън не би трябвало да се изненадва, че Ариадна сяда на тяхната маса, предвид факта, че беше във всички часове за напреднали. За нещастие на Мат, присъствието на Ариадна обикновено привличаше цял антураж от момчета. Хелън се опита да си проправи път през кръга и почти се беше отказала, когато Ариадна я забеляза.
— Зак? Би ли направил малко място на Хелън, ако обичаш? — помоли Ариадна, като се усмихна ослепително.
— Не си прави труда, Зак. Тя може да седне на моето място — каза Клеър с язвително любезен тон, освобождавайки мястото до Ариадна.
Пътьом Клеър се блъсна леко в Хелън, като прошепна нещо и смисъл, че „старите приятели“ не са достатъчно готини да седят на същата маса за обяд, когато някой изведнъж се сдоби с популярно гадже. Преди Хелън да успее да се впусне в основателен спор с Клеър, Ариадна дръпна Хелън на стола до себе си, за да попречи на едно от момчетата с буйно кипящи хормони да се приближи до нея.