Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)». Краткое содержание книги:
Доктор Флойд Ферис се усмихна.
— Което ме кара да оценявам още по-високо факта, че дойдохте, доктор Стедлър — беше невъзможно да се каже дали в гласа му има благодарност или злорадство.
Слънцето ги обливаше и доктор Стедлър усети струйка пот да се стича по челото му. Не можеше да води гневен и притеснително личен разговор насред тълпата, която се блъскаше да заеме пейките по трибуните около тях, дискусия, която се беше опитвал неуспешно да проведе през последните три дни. Хрумна му, че точно по тази причина срещата му с доктор Ферис е отлагана до този момент, но отпъди мисълта, точно както отпъди досадното насекомо, което бръмчи около главата му.
— Защо не успях да се свържа с вас? — попита той. Измамното оръжие на сарказма сега звучеше по-неефективно от всякога, но то беше единственото оръжие на доктор Стедлър: — Защо сметнахте за необходимо да ми изпращате съобщения на официални бланки в стил, подходящ за военни — той щеше да каже „заповеди“, но не го направи, — комуникация, която със сигурност не подхожда за научна кореспонденция?
— Това са правителствени дела — спокойно каза доктор Ферис.
— Осъзнавате ли, че съм твърде зает и това означава прекъсване на работата ми?
— О, да — уклончиво каза доктор Ферис.
— Разбирате ли, че можех да откажа да дойда?
— Но не отказахте — меко каза доктор Ферис.
— Защо не ми дадохте обяснение? Защо не дойдохте при мен лично, вместо да пращате тези невероятни млади хулигани с тайнствените им глупости, които звучаха полунаучно, като от жълто списание?
— Бях твърде зает — любезно каза доктор Ферис.
— Тогава бихте ли ми казали какво правите в средата на полето в Айова, и аз какво правя тук? — той махна презрително към прашния хоризонт на празната прерия и към трите дървени трибуни. Бяха издигнати съвсем наскоро и сякаш самото дърво се потеше, можеше да види как капките смола проблясват на слънцето.
— Ще станем свидетели на историческо събитие, доктор Стедлър. Събитие, което ще стане крайъгълен камък по пътя на науката, цивилизацията, общественото благоденствие и политическата адаптивност — гласът на доктор Ферис звучеше като заучена реч на специалист по връзки с обществеността. — Това е зората на нова ера.
— Какво събитие? Каква нова ера?
— Както ще забележите, само най-видните граждани, каймакът на интелектуалния ни елит, бяха избрани да получат специалната привилегия да наблюдават това събитие. Не можехме да пропуснем вашето име, нали? И сме сигурни, разбира се, че можем да разчитаме на вашите лоялност и сътрудничество.
Не можеше да улови очите на доктор Ферис. Трибуните се запълваха бързо с хора, а доктор Ферис продължаваше да прекъсва думите си, за да махне на безличните новодошли, които доктор Стедлър никога не беше виждал преди, но които бяха видни личности, ако съдеше по специфичния нюанс на весело, непринудено уважение в жестовете на Ферис. Те като че ли всички познаваха доктор Ферис и го търсеха, сякаш е церемониалмайстор — или пък звезда — на събитието.
— Бихте ли се конкретизирали за момент — каза доктор Стедлър, — за да ми кажете какво…
Здрасти, Картоф! — викна доктор Ферис към един пълен, белокос човек, който изпълваше парадната униформа на генерал.
Доктор Стедлър повиши глас:
— Казах, бихте ли се съсредоточили достатъчно дълго, за да ми обясните какво, по дяволите, става…
— О, съвсем просто е. Това е окончателният триумф на… Ще ме извините за минутка, доктор Стедлър — набързо каза доктор Ферис и се втурна напред, като трениран лакей при звука на камбанка, към група хора, които изглеждаха като застаряващи хулигани; обърна се назад достатъчно бързо, за да добави една — единствена дума, която смяташе за цялостно обяснение: — Пресата!
Доктор Стедлър седна на дървената пейка, изпълнен с нежелание да се допира до каквото и да е наоколо. Трите трибуни бяха разположени в полукръг като в малък частен цирк, с място за около триста души; изглеждаха построени, за да се гледа някакъв спектакъл, но пред тях беше само празната прерия, разпростряла се до хоризонта, и единственото, което се виждаше, беше тъмното петно на една ферма, на мили разстояние.
Пред едната трибуна, вероятно запазена за пресата, имаше радио микрофони. Пред трибуната за официалните лица имаше механизъм, който приличаше на преносимо контролно табло, няколко лоста от полиран метал проблясваха на слънцето. На импровизиран паркинг зад трибуните блясъкът на луксозни нови коли беше ярка, успокояваща гледка. Но именно сградата, разположена на едно хълмче на около триста метра оттам, вдъхваше на доктор Стедлър смътно чувство на безпокойство. Беше малка, сякаш приклекнала структура с неясно предназначение, с масивни каменни стени, без прозорци, освен няколко прореза, защитени от дебели железни решетки, и голям купол, гротескно голям на фона на останалата част, който сякаш притискаше сградата към земята. Няколко тръби се подаваха от основата на купола, безформени, на неправилни снопове, като зле направени комини — те сякаш не принадлежаха на индустриалната епоха и не беше ясно за какво могат да служат. Сградата излъчваше мълчалива враждебност, като отровна гъба — очевидно беше модерна, но неясните й, закръглени, неуместни линии я караха да изглежда като примитивна структура, изкопана в средата на джунглата, посветена на някакви тайни, дивашки ритуали.