Смъртоносни разкрития
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Walt Fleming #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносни разкрития». Краткое содержание книги:
Съвместното разследване на Флеминг и Болд се сблъсква с нови проблеми. Мартел Гейл, известен спортист, е намерен убит в Сън Вали. Подозренията падат върху двама от местните богаташи, заплашвали Гейл дни преди смъртта му. За лош късмет на шерифа обаче, те са хора, които — освен с много пари — разполагат и с отлични адвокати.
Докато подрежда пъзела на двете убийства, у Флеминг се зараждат подозрения и към жената, която обича — Фиона Кеншоу. Това още повече го обърква. За да решат случая, Болд и шерифът ще се изправят срещу могъщи финансови интереси, ще изложат себе си и близките си на смъртна опасност.
Беа си беше любопитна по природа и изглежда бе уловила някаква миризма. Той познаваше тези нейни наглед случайни, но всъщност методични движения — тя работеше. Потисна изкушението да я спре, когато лапите й затупкаха по камъка и тя обиколи масата за покер, а после драсна право към Уолт.
Само че не беше към Уолт. Забила нос в земята, тя стигна с душене до Уин, а после изтича до Уолт и побутна ръката му с нос. Отстъпи назад, седна и погледна господаря си, махайки с опашка.
За миг Уолт остана вцепенен, взирайки се в кучето, след това погледна към обувките на Уин и отново към кучето. Беа току-що му бе съобщила нещо толкова ясно, все едно говореше на английски, само че шифърът бе неразгадаем за Боутрайт и Уин. Само Уолт и Беатрис разбираха казаното. Той обмисли съобщението, а сърцето му биеше учестено. Беше достатъчно умен да не говори, преди да е сигурен какво ще каже.
Боутрайт и Уин усетиха промяната в Уолт. Над тримата увисна тишина, нарушавана само от учестеното дишане на Беа и шума от мъжки гласове откъм двора.
— Не обичам кучета — каза накрая Боутрайт. — Разкарай това животно от дома ми.
— Г-н Уин — рече шерифът със зловещо спокойствие в гласа. — Чудя се дали не бих могъл да погледна обувките ви?
— Какво? — зяпна Уин, свеждайки поглед към ръчно изработените си италиански чепици.
— Обувките ви.
— Не — отдръпна се изненадано той. — Защо?
За първи път в кратките си отношения с Уин шерифът видя по лицето му да пробягва паника. Не продължи дълго, но достатъчно.
— Бих искал да погледна обувките ви, ако може.
— Не може — каза Уин, втренчен в кучето. После си събра ума. — Имате ли заповед за обиск, шерифе?
— Мога да си издействам, ако е необходимо, въз основа на притежанието на марихуана. Вие си решавате. Това вече го уточнихме. — Отправи тази реплика към Боутрайт, предполагайки, че мъжът ще сметне за отблъскваща мисълта да бъде арестуван и криминален екип да рови из дома му.
Никой не продума.
Уолт наруши мълчанието.
— Вероятно ще мога да ви ги върна до един ден. Не повече.
— Искате да ми вземете обувките? — уточни Уин. — Да не сте се побъркали? Аз какво, бос ли да се прибирам? Що за дивотии, шерифе?
— Най-много два дни — рече Уолт.
Той срещна погледа на Уин, впечатлен от способността на мъжа толкова бързо да скрива паниката си. Сега виждаше само презрение и раздразнителност, отличителните белези на човек, който професионално се занимава с преговори.
— Няма да стане. Но благодаря все пак.
Уолт трепна.
— Нека стане на вашето. — Посегна към радиото си.
— Винс — обади се Боутрайт. — Няма да оставя онази ръка на масата. И няма да се примиря с някаква скапана нощ в ареста. Дай на човека обувките си.
— Не мога да го направя, Марти — каза Уин.
— Ще ти дам пантофи, с които да се прибереш.
Огорченото изражение на Уин говореше много на Уолт. Беше го притиснал — и двамата го знаеха. Шерифът щеше да получи обувките му.
— Ще ви задържа тук — обясни Уолт, — и то разделени, докато получа заповедта за обиск и пристигнат криминалистите. Екипът ще пътува от Меридиън, за ваша информация. И няма да потеглят преди девет сутринта.
Боутрайт каза строго:
— Дай обувките на човека, Винс. Не бъди стипца. Там отвън е Манди Халифакс. Той е мой гост.
Двамата впиха погледи един в друг, водейки мълчалива борба. Уин явно обмисляше все по-намаляващите варианти. Можеше да ядоса Боутрайт и да накара Уолт да мине през процедурата със заповедта за обиск и накрая все пак да предаде обувките си или можеше да ги даде още сега.
— Това куче нямаше работа в къщата ти — обясни Уин на пияния Боутрайт.
Уолт усети тръпки. Как точно Беатрис се бе измъкнала от джипа? Мина му през ума, че това може да не е случайност и тогава кървавата улика можеше да бъде оспорена в съда. Той си запази устата затворена.
— Ти не разсъждаваш трезво, Уин — нападна го Боутрайт. — Не ме слушаш. Тези хора са мои гости. Това е моят дом. Дай на човека проклетите обувки.