Смъртоносни разкрития
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Walt Fleming #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносни разкрития». Краткое содержание книги:
Съвместното разследване на Флеминг и Болд се сблъсква с нови проблеми. Мартел Гейл, известен спортист, е намерен убит в Сън Вали. Подозренията падат върху двама от местните богаташи, заплашвали Гейл дни преди смъртта му. За лош късмет на шерифа обаче, те са хора, които — освен с много пари — разполагат и с отлични адвокати.
Докато подрежда пъзела на двете убийства, у Флеминг се зараждат подозрения и към жената, която обича — Фиона Кеншоу. Това още повече го обърква. За да решат случая, Болд и шерифът ще се изправят срещу могъщи финансови интереси, ще изложат себе си и близките си на смъртна опасност.
Уин завъртя очи, опитвайки се да извини мъжа.
— Мартел Гейл е дошъл в Сън Вали, за да изкупи вината си пред вас — каза Уолт. — Да изкупи вината си, не да ви заплашва, нито да предявява някакви финансови искания. В момента проследяваме разговорите му и ще открием, че се е свързвал с вас двамата, или поне с вашите асистенти или секретарки, и това може да ви постави в сериозно затруднение. Затова дойдох тук, за да ви дам възможност да си признаете предварително.
— По-полека, шерифе — каза Уин. Личеше, че са го хванали неподготвен, точно както се бе надявал Уолт.
Лицето на Боутрайт почервеня. Воднистите му очи играеха. Той посегна към виното, но Уин го докосна по ръката и го спря.
— Кой иска да е пръв? — попита Уолт.
— Знаете в какво положение се намирам… — оправда се Уин.
— Имате предвид г-н Евърс ли? Искате ли да вървим по този път?
— Това не е „път“ — оплака се Уин.
— Отречете го — каза Уолт. — Отречете, че той се е свързвал с вас. — Местеше поглед от единия към другия.
— Мартел Гейл беше бомба със закъснител — рече Боутрайт.
— Млъквай, Марти — ядоса се Уин. — Няма нужда да казваш нищо. Ти си пиян. Не бива да казваш нищо.
— Беше — повтори Уолт. — В минало време или в сегашно?
— Че каква е разликата? — отвърна Боутрайт, заваляйки думите. — Проблемът си е проблем.
— И как реагирахте вие на този проблем? — попита Уолт.
— Марти! — предупредително го изгледа Уин.
— Да, да — каза Боутрайт. — Знам. Знам.
— От свое име мога да кажа, че Мартел Гейл не се е свързвал с мен — рече Уин. — За последен път говорих с него точно след произнасянето на присъдата, мисля, че вече ви го съобщих. Това беше преди около две години. И, Марти, настоятелно те съветвам да не казваш нищо. На сутринта ще ми благодариш.
— Да, да — каза Боутрайт. Вдигна сълзящите си очи към Уолт. — Кво зяпаш бе?
— За първи път от дълго време чух за Гейл, когато получих съобщението по имейла — продължи Уин, като внимателно се придържаше към първоначалните си показания.
— Гейл се е появил тук, нали, г-н Боутрайт? — Уолт бе убеден, че друг път няма да го хване толкова уязвим.
— Марти, не отговаряй на това.
— Г-н Уин, ако обичате, бих искал да говоря насаме с г-н Боутрайт.
— Не — възрази Уин. — Няма да стане.
— Нека ви обясня какво е положението — каза Уолт, като потупа по джоба, в който бе прибрал джойнта. — Откритото пушене на марихуана е достатъчно, за да лепна на всички ви обвинение за употреба на наркотици и да ви прибера в ареста. Докладите ми за арестите са публично достояние. Утре сутринта ще бъдат пратени на пресата и публикувани на уебсайта ни. Ще прекарате нощта зад решетките. Това вероятно ще ми даде и достатъчно основание да претърся не само дома на г-н Боутрайт, но също и вашия, г-н Уин, защото имам свидетели за многократна употреба на наркотици в имението ви. Така че нещата могат да се развият по два начина. Признавам това. Но може би ще е по-добре да се замислите колко силно ще ме вбесите, преди да ми откажете сътрудничеството си. — Той изгледа двамата и видя, че бойният им дух се е изпарил. — Ако искате, можете да останете, но ако ще се правите на адвокат, изчезвате оттук. Ясен ли съм?
Уин кимна неохотно.
— Ето какво знаем — каза Уолт, овладявайки гнева си. — Мартел е освободен условно и на следващата седмица Керълайн Вета си го отнася лошо. Десет дена по-късно самият Гейл е мъртъв. Това е или раздаване на правосъдие, или съвпадение, или невероятно удобно за някого… Смятам да разбера какво точно е и за кого. Вие, момчета, знаете някои от отговорите. И аз ще ги получа.
Уин беше прекалено голям професионалист, за да отстъпи дори на сантиметър пред Уолт. Остана външно спокоен, демонстрирайки нещо като изненада. Боутрайт беше замаян от виното. Уолт не бе сигурен дали той изобщо го е чул.
— Не искам да карам гостите да чакат — рече Боутрайт.
— Имали ли сте някакъв контакт с Мартел Гейл преди откриването на трупа му? — попита Уолт.
Боутрайт погледна към него, после се озърна към излъчващия неодобрение Уин и се навъси.
— Той беше истинска напаст, шерифе. Съжалявам, че е мъртъв, но не съжалявам, че се махна от живота ми.
— Бих искал да получа отговор на въпроса — каза Уолт.
— Сигурен съм в това.
Уолт дочу звън на метал откъм двора и по звука позна, че се приближава някакво куче. Обърна се, очаквайки да види кучето на Боутрайт. Но той нямаше куче. Това беше Беатрис, която душеше килима, търсейки миризми, както бе обучена. Сигурно Брандън бе оставил вратата на колата отворена или бе свалил някой прозорец. Малко неща можеха да задържат Беа далеч от Уолт и явно отворената порта към двора не бе сред тях.