Смъртоносни разкрития
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Walt Fleming #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносни разкрития». Краткое содержание книги:
Съвместното разследване на Флеминг и Болд се сблъсква с нови проблеми. Мартел Гейл, известен спортист, е намерен убит в Сън Вали. Подозренията падат върху двама от местните богаташи, заплашвали Гейл дни преди смъртта му. За лош късмет на шерифа обаче, те са хора, които — освен с много пари — разполагат и с отлични адвокати.
Докато подрежда пъзела на двете убийства, у Флеминг се зараждат подозрения и към жената, която обича — Фиона Кеншоу. Това още повече го обърква. За да решат случая, Болд и шерифът ще се изправят срещу могъщи финансови интереси, ще изложат себе си и близките си на смъртна опасност.
— Прозорците на колите ги запояват — рече Брандън. — Запълват драскотините с епоксидна смола и стават като нови.
Уолт се намуси.
— Мислиш ли, че той ще пусне уликата? — попита Брандън. — Че ще ни позволи да я задържим?
— Не и без борба. Уин ще се бори.
— Не съм чувал Дъг да бяга от битка.
Уолт запали джипа и потегли. Улиците на Кечъм бяха тихи, имаше хора само пред няколкото бара и ресторанта по главната улица.
Брандън го осведоми за разговора с Главанака.
— Мислиш ли, че е добра следа? — попита Уолт.
— Така ми се стори.
— Имаш кетчуп. — Уолт посочи към бузата си и Брандън се избърса.
— Може да е същият човек, който е бил у Бъркхолдър.
— Не за това си мислиш — каза Уолт.
— Изпитваш ли ме? Добре де, има вероятност парите да са от портфейла на Гейл. Знаем, че той е живял нашироко и сигурно е носил някоя пачка. Може да е нашият производител на амфетамини. А може и да е един и същ човек.
— Точно за това говоря.
— Във всеки случай не е онзи, който е използвал кредитната карта — рече Брандън. — Банкоматите не дават стотачки.
— Сега вече разсъждаваш правилно.
— Значи са двама различни.
— И можем да предположим, че онзи, който е взел портфейла, който е открил трупа на Гейл или сам го е пречукал, е човекът с картата.
— Значи вероятно нашият бъркач на амфетамини разбива къщи за удоволствие или за храна, попада на парите и почва да ги харчи. Не е задължително това да го свързва с Гейл.
— Каквато и да е работата, той е важен за нас. Играе голяма роля във всичко. И според Главанака се намира тук, в града.
— Отседнал е в града? Или идва и си отива? Набарал е някакви пари и си живее живота, така ли?
— Или пък слиза от планината нощем, за да си продава стоката и да харчи спечеленото. Ще дам на Гили някакви прибори за нощно виждане и ще го помоля да наблюдава пътеките — каза Уолт. Дължи ми го, помисли си той. Уолт му бе дал втори шанс, като не докладва за пиянството на рейнджъра по време на работа.
— Обещах на Главанака, че ще смъкна десет часа от общественополезния му труд, ако хванем човека.
— И той какво каза?
— Ами обзе го дива радост…
— Трябва да внимаваш с такива оферти. Те могат да дадат обратен резултат. Сега той знае, че човекът е важен за нас. Може да се опита да му вземе пари, за да си трае.
Брандън се засегна от укора и впери поглед през страничния прозорец.
— Слушай — каза Уолт. — Информацията е добра.
— Ти никога няма да ми го простиш, нали, шерифе?
Не говореше за Главанака.
Уолт продължи да кара още пет минути, мина по моста над Биг Ууд, непосредствено на юг от Голдън Ийгъл, на километър и половина южно от отбивката към дома на Фиона. Докато я подминаваха, трябваше да положи усилия да не погледне натам.
— Нещата са такива, каквито са — каза той.
— А какви именно?
— Свършени — каза Уолт. — Всичко вече е свършено.
Брандън скръсти ръце, облегна глава назад и затвори очи.
29.
Уолт остави момичетата в ученическия лагер „Рейнбоу Трейл“, като на сбогуване получи по една прегръдка от тях, както и тъжен кучешки поглед от Ники, който не знаеше как да изтълкува. Не беше сигурен дали е резултат от някакъв мъжки недостатък, или отричане, или пък ако поначало нямаше никакъв смисъл, чудесна актьорска игра от страна на една дъщеря, която иска майка й да се върне. Беатрис скимтеше на предната седалка. Явно не й се искаше да се разделя с момичетата и Уолт не за първи път се зачуди дали кучето не отразява неговата собствена съвест. Поколеба се още малко, като си мислеше дали да не ги повика обратно в колата, да изкръшкат за един ден и да ги заведе в парка на сладолед или да поплуват в обществения басейн на гимназията. Но те обичаха лагера много повече, отколкото да прекарват деня с него, или поне той се убеждаваше, че е така, за да оправдае факта, че си тръгва и оставя на Лиза да ги прибере… Защото именно това направи.
Като се изключи хаотичната пресконференция, която мина що-годе сносно, и някои новинарски коли, спрели на служебния паркинг пред участъка, предишният ден бе минал бавно и монотонно. Уолт се застоя на бюрото си, отхвърляйки натрупаните задачи, като се надяваше нещо да даде тласък на разследването по случая „Гейл“. Окръжният прокурор бе решил, че наличието на лилии в градината на Боутрайт и фактът, че гумите на камиона са на същия производител — „Гудрич“ — като отпечатъците, оставени на местопрестъплението, са достатъчно основание, за да спечелят на Уолт заповед за обиск. Но го предупреди да не бърза много. Адвокатите на Боутрайт щяха да окажат сериозен отпор, щом се стигне дотам, и той искаше време, за да се подготви. Искаше също така да съгласува действията си с прокурора на окръг Кинг, за да не подложат неволно на риск разследването по случая „Вета“, като действат твърде прибързано.