Смъртоносни разкрития
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Walt Fleming #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносни разкрития». Краткое содержание книги:
Съвместното разследване на Флеминг и Болд се сблъсква с нови проблеми. Мартел Гейл, известен спортист, е намерен убит в Сън Вали. Подозренията падат върху двама от местните богаташи, заплашвали Гейл дни преди смъртта му. За лош късмет на шерифа обаче, те са хора, които — освен с много пари — разполагат и с отлични адвокати.
Докато подрежда пъзела на двете убийства, у Флеминг се зараждат подозрения и към жената, която обича — Фиона Кеншоу. Това още повече го обърква. За да решат случая, Болд и шерифът ще се изправят срещу могъщи финансови интереси, ще изложат себе си и близките си на смъртна опасност.
Безсилието и гневът върху лицето на Уин отстъпиха на примирение и той изрита обувките от краката си. Но не беше щастлив.
По-късно, докато караше джипа през града, Уолт най-после се осмели да изрече на глас онова, което го тревожеше. Беатрис стоеше между седалките, сложила предните си лапи върху поставките за чаши.
— Томи, нали разбираш как подхождам към работата?
— Да, шерифе.
— Ние не фабрикуваме доказателства. Не извъртаме истината. Не и в моя отдел.
— Не съм сигурен за какво говориш…
— Не искам никога някой от моите заместник-шерифи да лъже заради мен, да дава фалшиви показания.
— Шерифе?
— Затова няма да те питам, защото не искам да знам отговора. — Уолт протегна ръка и погали Беатрис по главата.
Брандън премести поглед от кучето към шефа си.
— Добре. Ясно.
— Трябваше да се посъветваш с мен, преди да предприемеш такова нещо, Томи.
— Ясно.
— Впрочем беше гениално — каза Уолт. — Но съдът не би го одобрил.
— Луната изгрява — рече Брандън. — След ден-два ще бъде пълна.
— Няма нищо по-красиво от това — отвърна Уолт.
— Тя е добро куче.
— Така е.
Беатрис започна да бие с опашка. Беше разбрала, че говорят за нея.
— Но не отваря врати на коли — каза Уолт.
Чуваше се само свистенето на гумите.
— Ако искаш да поговоря с Гейл как да оправим нещата, ще го сторя.
— Не биваше да натреса това на теб.
— Така е.
— Аз ще се оправя — каза Уолт.
— Благодарен съм ти, шерифе.
Уолт изви шия, за да погледне през предното стъкло към луната, подаваща се над планинския връх.
— Няма нищо по-красиво от това.
28.
— Остави ме до „Гръмпис“ — каза Брандън.
— Защото? — попита Уолт.
— Обадиха ми се, докато ти беше в къщата. Главанака.
Хората познаваха Милър Главанака като колоритен барман в местното заведение за хамбургери. Шерифската служба го познаваше като двукратен нарушител, който сега беше осъден да полага общественополезен труд и същевременно действаше като информатор.
— За какво става въпрос?
— Остави ме там и ще ти кажа.
Ако някоя от дъщерите му му бе говорила с такъв тон, Уолт щеше да я смъмри. И сега също се замисли дали да не го стори, защото прокраднеше ли се веднъж в отдела такова неуважение към висшестоящите, щеше да е много трудно да се изкорени. Но отношенията му с Брандън изискваха по-специален подход и всички в службата го разбираха. От това, колко свобода му позволяваше Уолт и колко натиск оказваше върху него Брандън, в крайна сметка щеше да зависи престоят на заместник-шерифа в службата и вероятно самата кариера на Уолт, защото той започваше да усеща, че ако възникне някаква реална конкуренция при изборите, тя ще дойде от собствените му хора. А кой би бил по-подходящ от един млад и опитен юначага като Томи Брандън? Замисли се върху иронията, че един ден Гейл може за втори път да се окаже съпруга на шерифа, и се зачуди дали тя ще е тази, която ще накара своя любовник да се кандидатира.
Малко от другите заместник-шерифи на Уолт се радваха на такава популярност като Брандън. Хората бързо се предразполагаха към него, а и той към тях. Този човек редовно превръщаше арестантите и дори осъдените престъпници в информатори за отдела. Повечето слухове и сигурна информация идваха през Брандън или Ив Санчез. Докато Уолт го гледаше как крачи напето по „Уорм Спрингс Роуд“ и се насочва към гърба на дъсчената барака, която представляваше „Гръмпис“, се зачуди дали като проводник на информация Брандън не притежаваше твърде много власт и какво изобщо би могъл да направи самият той по въпроса.
Брандън прати един есемес и зачака край зловонния контейнер за смет зад заведението. В лятната жега над боклука трептеше омара.
Милър подходящо бе именуван Главанака заради издаденото си чело и дълбоко хлътналите си очи. Мръсната му, дълга до раменете руса коса бе напъхана под бейзболна шапка на „Кардиналс“. Носеше лекьосана престилка върху тениска без ръкави, която разкриваше няколко избледнели татуировки. Имаше един сребърен зъб — всички останали бяха нащърбени — и козя брадичка, която приличаше на телена четка за скара.
Нямаше встъпителни реплики. Той подаде на Брандън чийзбургер с кетчуп, туршия, чушлета и швейцарско сирене, увит в амбалажна хартия, и Брандън се зае да яде, докато Главанака говореше.