Смъртоносни разкрития
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Walt Fleming #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносни разкрития». Краткое содержание книги:
Съвместното разследване на Флеминг и Болд се сблъсква с нови проблеми. Мартел Гейл, известен спортист, е намерен убит в Сън Вали. Подозренията падат върху двама от местните богаташи, заплашвали Гейл дни преди смъртта му. За лош късмет на шерифа обаче, те са хора, които — освен с много пари — разполагат и с отлични адвокати.
Докато подрежда пъзела на двете убийства, у Флеминг се зараждат подозрения и към жената, която обича — Фиона Кеншоу. Това още повече го обърква. За да решат случая, Болд и шерифът ще се изправят срещу могъщи финансови интереси, ще изложат себе си и близките си на смъртна опасност.
— Тогава защо сме тук?
— Една анонимна наркоманка, позната на Гейл, спомена, че бил дошъл тук за деветата стъпка — да изкупи вината си. Обадих се отново на съседката на Уин и я притиснах по темата за наркотиците в имението му, за които бе споменала при първия ни разговор. Тя издаде, че с мъжа й са присъствали достатъчно често на тази игра в понеделник вечер и че на нея винаги се пуши трева.
— Трева ли? На кого му дреме за тревата, шерифе?
— Слушай, знам, че ситуацията не е идеална, но хора като Боутрайт и Уин… Те бранят личния си живот. Ти хвани градинаря и си побъбри с него. Накарай го да се поизпоти.
— Ясно.
— После ще си сверим бележките.
Брандън слезе от джипа.
— Може ли да поговорим за малко? — извика той към градинаря.
— През предната врата ли? — попита Уолт мъжа, който изведнъж бе станал нервен.
— В задния двор — каза градинарят.
Това улесняваше шерифа — нямаше да има нужда от покана.
Той мина през портата на дървената ограда и заобиколи зад къщата. Задният двор беше с размери на тенискорт и включваше джакузи. Боутрайт го забеляза и направи жест с ръка, но бе прекалено късно. Уолт се пъхна под четириметровия зелен чадър, където осемте мъже седяха около тикова маса, осеяна с чаши бира и вино, и пепелници, в които се пушеха кубински пури. Уолт забеляза един джойнт, който бе грабнат бързо от пепелника и изчезна в нечия ръка, преди да бъде захвърлен в тревата.
— Господа — кимна той.
— Вие не чукате ли, шерифе? — попита Марти Боутрайт.
— Градинарят ви ми каза къде да ви намеря. — Формално Уолт можеше да извърти това в покана, ако го притиснеха да го стори.
Той разпозна Алекс Макдоналд, Ричи Фабиано и Винс Уин, но човекът, който накара сърцето му да подскочи, беше двукратният носител на наградата „Сай Йънг“11, седящ до Алекс. През цялото си детство го беше гледал да играе за „Ред Сокс“ и фактът, че сега седеше на метър и половина от него, че го гледаше, че му се усмихваше, едва не накара дъхът му да спре. Знаменитостите в Сън Вали — политици, филмови звезди, поп величия — никога не му въздействаха кой знае колко. Но двукратен носител на „Сай Йънг“? Шерифът едва не получи сърдечен удар.
— Познавате ли Манди Халифакс, шерифе? — попита Уин, забелязал смаяното изражение на Уолт. На Халифакс Уин обясни: — Нашият шериф е кетчър и капитан на тукашните шампиони. Коефициентът му е двеста осемдесет и пет.
— Радвам се да се запознаем — каза Халифакс.
Уолт заобиколи масата и стисна ръката на мъжа, чувствайки се за момент отново осемгодишен, само за да осъзнае, че именно тази ръка бе грабнала джойнта от масата.
— Г-н Боутрайт, г-н Уин, може ли да разменим няколко думи насаме? — попита шерифът.
— За вас съм Марти, шерифе. Тези тук ме наричат с далеч по-лоши имена, но Марти ще свърши работа.
Това се хареса на групата. Боутрайт пиеше, както и Уин. Уолт забеляза как те си размениха заговорнически погледи и се зачуди как да тълкува това и доколко има основание. За миг си представи заговор в стила на Агата Кристи, как двамата се съюзяват срещу Мартел Гейл, и осъзна, че четивата му включват твърде много от криминалните романи на дъщерите му.
Боутрайт се изправи с мъка. Халифакс скочи да му помогне и Уолт си помисли колко добре се вписва тази постъпка в онова, което знаеше за човека. Манди Халифакс беше нещо много повече от спортна легенда. Прииска му се да можеше да измисли начин да го включи в разпита, само и само да прекара повече време с него.
След като Халифакс бе станал от стола си, Уолт демонстративно вдигна димящия джойнт, подуши го и го прибра в пликче за доказателства. Извади една химикалка и го надписа.
Дружелюбието около масата секна. Боутрайт грабна една от бутилките вино и я понесе със себе си, което накара останалите да избухнат в смях.
— Аз бих го държал под око, шерифе — извика Макдоналд.
Уин, който бе тръгнал редом с Боутрайт, въведе Уолт в една слънчева стая встрани от кухнята. Донесе му винена чаша и Боутрайт я напълни с червено вино.
— Имам много добра ръка, шерифе — каза Боутрайт. — Първата свястна ръка за тази вечер. Прецакахте ми късмета и ще съжалявате.
— Марти! — сгълча го Уин. А на Уолт каза: — Тази вечер Марти се е натряскал здравата.
— Не мога да изпикая колкото да напълня и един напръстник — рече Боутрайт. — Не мога да се надървя, без да яхна някой проклет шейкър за боя. Не ми говори за натряскване.
11
Награда за най-добър питчър в бейзбола. — Б.пр.