Смъртоносни разкрития
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Walt Fleming #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносни разкрития». Краткое содержание книги:
Съвместното разследване на Флеминг и Болд се сблъсква с нови проблеми. Мартел Гейл, известен спортист, е намерен убит в Сън Вали. Подозренията падат върху двама от местните богаташи, заплашвали Гейл дни преди смъртта му. За лош късмет на шерифа обаче, те са хора, които — освен с много пари — разполагат и с отлични адвокати.
Докато подрежда пъзела на двете убийства, у Флеминг се зараждат подозрения и към жената, която обича — Фиона Кеншоу. Това още повече го обърква. За да решат случая, Болд и шерифът ще се изправят срещу могъщи финансови интереси, ще изложат себе си и близките си на смъртна опасност.
С всеки изминал ден шансовете намаляваха. Колкото повече време минаваше от откриването на тялото, толкова по-малка бе вероятността случаят да бъде решен.
Днешният ден мина горе-долу по същия начин: Уолт имаше чувството, че ръцете му са вързани от предпазлив адвокат и косвени улики. Обади се два пъти на Фиона и й остави съобщения. Страхуваше се, че тя избягва обажданията му от смущение заради появата на „откраднатия“ пикап на Енгълтън, затова й каза, че не му пука и просто се радва да разбере, че Кайра явно се е върнала. Нежеланието на Фиона да отговаря на обажданията му го дразнеше и смущаваше, но тя трябваше да направи следващата крачка. Тя.
Когато момичетата вече спяха и чиниите бяха измити, той седна пред компютъра, за да навакса с имейлите.
Телефонът в кухнята иззвъня и Уолт го грабна.
— Открих колата му, шерифе.
— Гили?
— Открих джипа. Има стикер на „Авис“ на бронята. Регистрационните номера още са на него. Това е колата, наета от Гейл.
— Къде е?
— Далеч от пътя, иначе щях да я намеря по-рано. Помогна ми този бинокъл за нощно виждане. Слънцето е нагрявало метала цял ден и след мръкване колата излъчваше топлина. Стоя пред нея и я гледам. Искаш ли да я отворя?
— Не пипай нищо. Обясни ми как да стигна дотам. Ще ми отнеме около час. Ти не мърдай никъде.
— Ясно.
Уолт позвъни на Лиза и я помоли да го смени. Обади се в офиса и им каза от какво има нужда, включително Фиона, и ги инструктира да не общуват по радиото и да пускат колите една по една, за да избегнат нашествие на пресата. Пое си дълбоко дъх и се преоблече в прясно изгладена униформена риза.
Надзърна при момичетата точно преди Лиза да пристигне, облечена в халат и джинси. Изглеждаше уморена и се насочи право към дивана.
Уолт й предложи леглото си, като каза:
— Чисти чаршафи.
— Колко ще се забавиш?
— Лягай си — рече той.
Тя кимна и пое нататък, почесвайки гърба си през халата, и това го накара да се зачуди дали двамата не се познават твърде добре.
Гили Менкез изглеждаше дребен и блед в ярката светлина на фаровете, докато мижеше срещу прожектора на черокито на Уолт.
— Това е хубаво, нали, шерифе?
— Много хубаво.
— За миналата седмица…
— Забрави за това, Гили. Вече е минало.
— Имам жена и четири деца. Чакам още едно.
— Добра причина да не пиеш на работа.
— Можеше да накараш да ме уволнят.
— Само гледай да не стане „трябваше“.
Гили се взря в него с любопитство.
— Няма значение, Гили. Само внимавай да не се повтаря.
— Няма.
От уважение Уолт скри усмивката си. Гили изглеждаше капнал, лицето му се бе сгърчило сякаш ще заплаче. Шерифът сложи ръка на рамото му, зарадван, че има пред себе си човек с неговия собствен ръст, но се зачуди дали Гили бе отдаден повече на господ, или на бутилката.
— Точно така ли го намери? — попита шерифът.
Мъжът кимна хрисимо и Уолт изпита неудобство. Опитвайки се да му даде някаква работа, го накара да претърси терена от дясната страна на джипа. Той пое гората отляво. Изчакваше да се появят Фиона с фотоапарата и поне един заместник-шериф, преди да влезе в колата. Освети през стъклото с фенерчето си и видя, че джипът е празен, а ключовете са на стартера. По тях може би имаше латентни отпечатъци, а той с нетърпение чакаше да се заеме с това.
С фенерчето в ръка, Уолт се движеше методично през храстите. Чу как Беатрис дращи по страничния прозорец на черокито и му се прииска да можеше да я пусне. Наетата от Гейл кола бе зарязана в една долчинка между два обрасли с дървета хребета, разположени в посока изток-запад. При този покров от елхови клони изглеждаше истинско чудо, че Гили е забелязал топлинното излъчване, и Уолт прие това за знак, че е настъпил поврат в разследването. Случаите се обръщаха или в твоя полза, или в твоя вреда и с времето той бе станал суеверен.