Смъртоносни разкрития
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Walt Fleming #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносни разкрития». Краткое содержание книги:
Съвместното разследване на Флеминг и Болд се сблъсква с нови проблеми. Мартел Гейл, известен спортист, е намерен убит в Сън Вали. Подозренията падат върху двама от местните богаташи, заплашвали Гейл дни преди смъртта му. За лош късмет на шерифа обаче, те са хора, които — освен с много пари — разполагат и с отлични адвокати.
Докато подрежда пъзела на двете убийства, у Флеминг се зараждат подозрения и към жената, която обича — Фиона Кеншоу. Това още повече го обърква. За да решат случая, Болд и шерифът ще се изправят срещу могъщи финансови интереси, ще изложат себе си и близките си на смъртна опасност.
— Човек би си помислил, че това вероятно е било придружено с известен гняв — каза Уолт, представяйки си как Винс Уин гърми напосоки в тъмното с надеждата да уцели Мартел Гейл. — Известна ярост…
— Той нямаше да дойде тук, ако беше изпълнен с гняв. Няма логика. Точно обратното. Той не беше дошъл, за да обвинява, повярвайте ми, а за да се подложи на тежко изпитание, макар то да не засяга само него. Пристигна, за да оправи нещата…
— И някой не е поискал да го изслуша?
— Откъде да знам…
— Той показваше ли някакво безпокойство, някакви резерви?
— Всички имаме резерви, шерифе. Ужасяващо е да се разголиш така, да отидеш при друго човешко същество, да си признаеш слабостите и да поемеш отговорност за злините, които си извършил.
— Ами ако го изненадаш? — попита той.
— Как така?
— Какво става, когато се освобождаваш от мръсните си тайни, а другият не е знаел, не е бил наясно с половината от нещата, които си вършил?
— Случва се, ако за това ме питате.
— Не си представям, че ще мине страшно добре.
— Може да е неловко. Меко казано.
— А опасно?
— Предполагам…
Уолт се замисли върху думите й.
— Не казвам, че тук се е случило това — рече бързо жената.
— Но ако Мартел Гейл е пристигнал неочаквано при някого, който не е знаел, че е бил наранен от него по време на периода му на пристрастяване, това може да е било смущаващо или дори трудно за въпросния човек.
— Точно затова тази девета стъпка е много ясна по въпроса. Не я прилагаш към някого, ако това ще го нарани или съществува някаква опасност.
— Ами ако не знаеш?
— Знаеш — каза тя уверено. — Някои от нас имат кратки списъци, а други — невероятно дълги. Но внимателно преценяваш всеки човек. Споделяш със своя настойник. И определяш към кого трябва да направиш стъпката и към кого не.
— Със своя настойник?
— Да. Или поне аз така направих.
— Как да открия настойника на Гейл?
— Няма да го откриете. Точно в това е анонимността.
— Но как бих могъл да го намеря?
— Не можете.
— Загинал е човек. Може да е бил убит.
— Знам това. Защо мислите, че дойдох?
— Или пък настойникът би могъл да се свърже с мен — предложи Уолт. — Ако поиска. Ако някой му каже, че трябва да говоря с него. Или с нея.
— Вероятно няма да го направи.
— Но има шанс, нали?
— Предполагам, че е възможно…
Уолт зачака предложението. То не дойде. Двамата се взираха един в друг над масичката за кафе. Опашката на Беа потупваше по крака на масата.
— Моля ви — настоя шерифът. — Знам, че ако организацията ви прилича на „Анонимните алкохолици“, трябва да имате връзки. Някой познава някого, анонимен или не. И Гейл. Настойникът му знае какво е станало с него до този момент. Имам нужда само от някого, който да ни запознае.
— Неговата група е от Ню Орлиънс. И при това се състои от бивши затворници.
Уолт скъта тази информация в ума си. Бивши затворници. Значи би могъл да проучи нещата и без нея.
— Вероятно можете да се обадите на някого — рече умолително той, защото искаше да щурмува от колкото може повече страни.
— Вярно е, всички познаваме някого, който познава някого…
— Става дума за един погубен човешки живот.
— Знам това, шерифе. — Жената остави чашата. — Кафето наистина е хубаво — каза тя.
27.
— Сигурен ли си в това? — попита Брандън от дясната седалка на джипа.
— Играят всеки понеделник. Уин е в групата. Има две мацки и всичко, което се полага. Ние разполагаме с твърдението на анонимната наркоманка и може би полените. Изглежда, нещата се навързват.
— Смяташ ли да им развалиш играта?
— Не, макар че това ще ми даде повод да ги доведа в офиса и да ги разпитам официално. Не бих имал нищо против. Но никой няма да подкрепи обвинението. Ще изглеждам като идиот. — Той почти не се поколеба. — Ще се ожениш ли за нея?
— Какво? Не питаш ли грешния човек?
— Гейл невинаги поставя момичетата на първо място, Томи. Знаеш го. Може да имам нужда от помощта ти за това. Смятам, че трябва да го обмислим.