Смъртоносни разкрития
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Walt Fleming #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносни разкрития». Краткое содержание книги:
Съвместното разследване на Флеминг и Болд се сблъсква с нови проблеми. Мартел Гейл, известен спортист, е намерен убит в Сън Вали. Подозренията падат върху двама от местните богаташи, заплашвали Гейл дни преди смъртта му. За лош късмет на шерифа обаче, те са хора, които — освен с много пари — разполагат и с отлични адвокати.
Докато подрежда пъзела на двете убийства, у Флеминг се зараждат подозрения и към жената, която обича — Фиона Кеншоу. Това още повече го обърква. За да решат случая, Болд и шерифът ще се изправят срещу могъщи финансови интереси, ще изложат себе си и близките си на смъртна опасност.
— Ние?
— Нещата трябва да се уредят, Томи. Единайсетгодишните отлично знаят какво правите с майка им в онази каравана и че на мен това не ми харесва.
— А знаят ли какво правиш ти с твоята фотографка?
Джипът се люшна. Уолт стрелна с укорителен поглед Брандън.
— Нямаш никаква представа за какво говориш.
— Така ли? Добре. Тогава си вземам думите назад.
— Напълно способен съм да водя личен живот, без да замесвам дъщерите си.
— Щом казваш.
— Стъпваш по опасен терен, Томи.
— Не аз повдигнах въпроса. Не аз се обадих на „Лоджак“, без да имам подадена жалба за открадната кола.
Уолт беше дал на компанията директния си номер, но незнайно как те се бяха обадили да докладват в централния офис и Брандън бе вдигнал телефона.
— Ако двамата сте сериозни, тогава чудесно, помогни ми. Ако не… За момичетата в момента е трудно да се справят с всичко това.
— Виж, знам, че е… Знам, че не е лесно за никого от нас. Разбрах те…
Въпреки цялото си перчене Брандън изведнъж му заприлича на инатливо дете. Добър, стабилен заместник-шериф, на когото можеш да се довериш. Смел до глупост. Но млад. Уолт го уважаваше, даже се радваше на компанията му, но сега, донякъде благодарение на Фиона, му се стори, че го вижда по-ясно, и едва не се изсмя. Гейл бе яхнала първия кон, излязъл от конюшнята, но по някое време щеше да разбере, че не е обязден. Томи имаше нужда от известна тренировка.
Уолт спря джипа пред внушителния портал на Боутрайт и тъкмо щеше да позвъни на апарата, когато градинарят, с когото бе разговарял преди, се приближи от вътрешната страна. Носеше на гърба си пластмасов резервоар за пръскане, беше с очила и маска за лицето. Смъкна маската.
— Ще му кажа, че сте тук — рече той.
— Предпочитам да не го правите.
— Той има гости, шерифе.
— Той е домакин на редовната игра на покер в понеделник вечер. Това ми дава достатъчно основание да вляза. Искам само да говоря с него. Ако се вдигне голям шум, това само ще усложни нещата.
— Искате да ви пусна просто така? Това значи, че утре сутринта ще си търся работа.
— Ако не ни пуснеш, ще си търсиш адвокат. Не се безпокой, той няма да те уволни.
— Не познавате Марти Боутрайт.
— Аз мога да бъда доста убедителен.
Мъжът натисна бутона и порталът се отвори. Уолт вкара колата през него.
— Гумите на онзи пикап са „БФ Гудрич“ — каза Брандън. — Същата марка като в доклада на лабораторията, който пристигна току-що.
Уолт зърна пикапа, паркиран на тревата до една леха. Зачуди се дали самият той щеше да познае марката на гумите, както ги бе познал запаленият по колите Брандън.
— Добър улов — отбеляза той.
Брандън, все още разгорещен от предишната им дискусия, не отговори веднага. Накрая каза:
— Искаш ли да направя нещо по въпроса?
Уолт усети болка в слепоочията и откри, че се чуди какво ли би сторил Болд, което бе ненужно разконцентриране. Разполагаше с показания, които поне косвено свързваха Мартел Гейл с Боутрайт и Уин; разполагаше с полените и разкопаната леха в имението; а сега имаше и пикап със същата марка гуми като онези, които бяха оставили отпечатъците край трупа на Гейл.
— Не можем да вземем отпечатъци без съдебна заповед — каза Уолт, продължавайки да седи зад волана, докато градинарят нетърпеливо чакаше до джипа. Изглежда, напрягаше слух да чуе за какво си говорят, което бе загубена кауза. — Не и ако искаме да надвием адвокатите на Боутрайт. С такива хора трябва да пристъпваме много внимателно, Томи…
— „Гудрич“ са, шерифе. Оттук ги познавам.
— Не трябва да разберат, че знаем това. Защото ще сменят гумите. Ще унищожат възможни доказателства. Мисля, че засега ще оставим нещата така.
— Можем да поискаме съдебна заповед.
— Съдия Олбан играе волейбол в понеделник вечер, а Ситър участва в собствена игра на покер. Никой от тях няма да се зарадва, ако го прекъсна. Ще трябва да се върнем в долината, за да вземем заповедта, при условие че някой от тях пожелае да издаде такава, а ще ни е нужно нещо повече от марка гуми, които ги има на няколко милиона коли, за да ги накараме да подпишат заповед срещу човек като Боутрайт. А междувременно, ако Боутрайт дочуе какво сме намислили, вероятно ще изгубим доказателството.