Смъртоносни разкрития
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Walt Fleming #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносни разкрития». Краткое содержание книги:
Съвместното разследване на Флеминг и Болд се сблъсква с нови проблеми. Мартел Гейл, известен спортист, е намерен убит в Сън Вали. Подозренията падат върху двама от местните богаташи, заплашвали Гейл дни преди смъртта му. За лош късмет на шерифа обаче, те са хора, които — освен с много пари — разполагат и с отлични адвокати.
Докато подрежда пъзела на двете убийства, у Флеминг се зараждат подозрения и към жената, която обича — Фиона Кеншоу. Това още повече го обърква. За да решат случая, Болд и шерифът ще се изправят срещу могъщи финансови интереси, ще изложат себе си и близките си на смъртна опасност.
— Времето ми тече, нали?
— Ммм — отвърна Брандън, като обърса с пръст една капка.
— Това ще ти хареса. Очаквам да ми съкратиш от присъдата някой друг час за тази информация.
Главанака винаги очакваше повече от това, което щеше да получи.
— Разбира се — излъга Брандън с пълна уста, като си мислеше: „Ще получиш колкото аз сметна, че струва, тъпако“. Ако питаха него, човек, хващан два пъти за наркотици, щеше да я кара така до живот. В неговия свят нямаше място за хора като Милър Главанака.
— Веднъж-дваж тука идваше един човек и аз поразпитах аверите, и доколкото разбрах, доста се въртял наоколо. Много е гнусен. В сравнение с него аз приличам на шибан Доналд Тръмп. Вони ужасно. Живее в гората. Чух, че търсите някакъв, дето живее в гората и бърка амфетамини. Правилно ли съм чул?
— Продължавай… — изрече Брандън с пълна уста, наслаждавайки се на най-добрия бургер в града. Беше го преполовил.
— Прилича на Том Ханкс в оня филм, дето беше изхвърлен на оня остров.
— „Корабокрушенецът“ — каза Брандън.
— Същият. Идва ми тука, вонящ на пикня и пушек, поръчва бургер и бира и дава стотачка. Хич нямаше да ми направи впечатление, ама Гарвана ми спомена, че и при него някакъв шматьо платил за бира с Франклин12, и се поразговорихме, и изглежда, че е същият гъз.
— Франклин, в смисъл Бен Франклин, в смисъл стотачка — рече Брандън просто за да изясни фактите.
— Нали това ти казвам. Работата е там, че беше на същия ден, пич. Значи тоя дава франклини само за да го видят, че ги дава. Нали? Ама че скапаняк.
— И това ме интересува, защото…
— Знам ли, мамицата му. Просто не ми се връзва, а ти все повтаряш, че искаш да ти казвам за неща, които изглеждат странно.
— Вярно е.
— Търсите някакъв, който прави амфетамини, нали?
— Нищо не съм казал. — Брандън смачка амбалажната хартия и я хвърли през рамо в контейнера, без да гледа. Винаги търсеха производители на амфетамини. Освен това диреха онзи, който бе преобърнал дома на Бъркхолдър и го бе направил да изглежда като нападение на мечка. Дали беше един и същи човек? Или двама?
— Ако ти не го искаш — рече Главанака, — хич не ми пука. Може би Джими Джонс ще го поиска.
Джонс беше заместник-шериф в Кечъм.
— Не хапи ръката, която те храни, Главанак. Ще си получиш наградата, ако от това излезе нещо.
— Какво да излезе?
— Разгласи, че искам да говоря с този човек, ако се появи някъде. Можеш ли да го направиш?
— Мога.
— Направи го и ще спечелиш повече. Чат ли си?
— Чат съм. Може да е вашият бъркач на амфетамини, а?
— Възможно е.
— Може да струва пет ча̀са, а?
— Възможно е.
— Мяркал се е наоколо. Мога да ти го намеря.
— Направи го. — Брандън извади петдоларова банкнота. — За бургера — каза той.
— Заведението черпи.
— Не мога да приема. Знаеш това.
Главанака взе парите.
— Защо винаги си толкова изряден? Другите вземат бургера и бирата.
— Ще ти смъкна десет, ако ми го докараш през следващите двайсет и четири часа.
— Десет? — Главанака повдигна вежди толкова рязко, че целият му скалп се размърда. — Кой е тоя, че да е толкова важен, мамка му?
— Хващай се за работа — посъветва го Брандън.
— Изглеждаш като ударен с мокър парцал — рече Брандън, щом се качи обратно в джипа.
Отпуснал ръце върху долната част на волана, Уолт се мъчеше да овладее гласа си. За човек на неговия пост бе изключително важно да запазва спокойствие в хаоса.
— Отнело им е само около петнайсет минути да се свържат с Анстед. — Анстед беше окръжният прокурор. — Той блокира обувките като улика, поне временно, докато не се изясни какво е правило кучето ми в къщата, след като не съм разполагал със заповед за обиск.
— Бърза работа.
— Той ще те разпита, Томи.
— И аз ще му отговоря. Познавам Дъг отдавна. Далеч преди да си спечели прокурорското място. Свестен е. Ще разбере.
— Ще му отговориш, без да забравяш за какво приказвахме одеве — напомни му Уолт.
— Без да забравям, че имаме следи от кръв по обувките на един основен заподозрян.
— Истината е като стъкло, Томи. Или е цяло, или е напукано и строшено. Няма средно положение.
12
Върху стодоларовата банкнота стои образът на Бенджамин Франклин. — Б.пр.