Безсънна (Търсачът в дълбините)

Щом стъпи на яхтата, Зак чу множество гласове под палубите и долови кисел, гранив мирис, като от вкиснато мляко. Тялото му се присви отвратено от миризмата на посетителите, но той си нареди да не му обръща внимание. Понякога и неговият господар не миришеше както трябва. Макар външно да изглеждаше предимно като човек, Автомедонт имаше външен скелет, вместо кожа, и не дишаше през устата, а през миниатюрни дупчици, скрити по цялата му външна повърхност. Миризмата му не беше човешка — по-скоро на мускус, смесен със сухи листа.

Зак седна на празната в момента горна палуба. Всички останали от Стоте, които бяха дошли на острова с Автомедонт, бяха повикани обратно от Тантал скоро след сблъсъка с Хектор, Лукас и Хелън в гората. Зак не беше сигурен точно защо, но мислеше, че има нещо общо с нападението над Тантал. Каквото и да се беше случило, сигурно е било сериозно, та елитната гвардия на Тантал да обкръжи така колите. Всичко, което Зак знаеше, беше, че сега цял батальон от редиците на Стоте братовчеди се е заел да преследва някаква тайнствена жена по целия свят.

Гласовете отдолу се повишиха леко в знак на несъгласие, а после бързо се смекчиха, когато едната от двете страни отстъпи. Зак беше достатъчно благоразумен да не се намесва, така че зачака на една от пейките от тиково дърво.

Те знаеха, че е там, разбира се. Зак се беше научил, че господарят му може да го чуе, независимо колко тихо се опитваше да ходи. Който и да беше там долу с него, беше също толкова надарен — или високопоставен Потомък, или нещо още по-могъщо. Господарят му не разговаряше с подобен почтителен тон с никое създание, което смяташе за по-низше от себе си, а на тази планета имаше твърде малко създания, които Автомедонт не смяташе за по-низши.

Когато чу как групата под палубата започна да се изкачва, Зак се изправи почтително. След господаря му по стълбите се качваха висока жена и блед млад мъж. Имаха вид на манекени с изящната си красота и блестящите си сиви очи, и се движеха с плавна походка.

Но при по-внимателен оглед, бялото в сивите им очи бе твърде много, и те сякаш се задъхваха, вместо да дишат. Зак се дръпна назад и от недоволното изражение върху лицето на господаря си разбра, че беше допуснал ужасна грешка. Задъхващата се жена изви глава към Зак, като змия, която фокусира поглед върху набелязаната жертва.

— На колене, робе! — заповяда Автомедонт.

Зак падна на колене, но продължи да се взира в хипнотично грозната жена. Беше му отнело един миг да го осъзнае, но въпреки високия си ръст и острите си черти, тя не беше красив манекен. Беше отблъскваща, а такова беше и прегърбеното, препъващо се момче до нея.