Докато смъртта ни раздели
- Автор: Столесен Гуннар
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Драшков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Докато смъртта ни раздели». Краткое содержание книги:
— Още? — попита тя.
— Не, благодаря — казах. — Ще трябва да… тръгвам.
— Веум! — Гласът й прозвуча дрезгаво от другия край на дивана.
— Да?
— Ти си така приятен… Би ли имал нещо против… преди да тръгнеш… да дойдеш тук при мен и… само да ме целунеш?
Не помръднах от мястото си. Въпреки че седеше само на метър и половина от мен, имах чувството, че трябва да пътувам безкрайно дълго, да извърша цяло пътешествие през пустинята, преди да стигна до нея.
— Дори и да си влюбен… в друга. Една целувка не означава нищо. Една целувка е само една целувка.
Въпреки четиримата си бивши съпрузи и феноменалния си любовник, тя, изглежда, беше доста закъсала, щом си просеше целувка. Закъсняла, захвърлена, забравена.
Станах и отидох при нея. Подпрях се с едната ръка на масичката и се наведох над нея. Уханието на момини сълзи се усили. Големите гърди се надигаха под мен като прибой. С другата ръка обхванах главата й, поднесох лицето й към светлината и се вгледах. Съпрузите бяха ходили по него с копита или с обувки с шпайкове. Любовниците бяха оставяли белези като от остри, току-що изпилени нокти. Синовете го бяха забутали в шкафа на детската си стая заедно с другите играчки. Да, мъжете бяха оставили следи по това лице и то ги бе приемало. Сулфрид е живяла в борба с бури и несгоди, отвръщала е на предизвикателствата. А сега седеше в стая, доста голяма за сам човек, съвсем сама, с лице на самотница и с чаша в ръка, от която всъщност трябваше да пият двамина.
Мислех да я целуна по бузата, както син целува майка си. А я целунах в устата, бавно и продължително, както се целуват дългогодишни любовници.
Тя се вкопчи в мен, дишайки учестено, и обви ръце около врата ми. Аз свърших целувката и внимателно се освободих. Кондукторът бе надул свирката за последен път и влакът трябваше да потегля. Довиждане, скъпа; довиждане… Чух собствения си глас да изрича това, докато нечий дрезгав глас казваше:
— Друг път… Сулфрид… някой друг път.
— Глупаво е да се отлага за друг път това, което можеш да направиш сега. Особено когато се отнася до подобни приятни неща…
— Но аз имам да върша работа, трябва да открия един убиец.
Тя вдигна ръката си към мен, но сетне я свали. Погледът й отново потърси чашата, ръката й го последва. Пророни:
— Добре. Нямах предвид… Ти си… Но не ме забравяй, Веум. Някой друг път.
Кимнах, както стоях насред стаята, с доста глупав вид:
— Някой друг път. А засега довиждане.
— Всичко хубаво.
Сулфрид ми отвори вратата и аз минах покрай нея като ефирен дух, без да я докосна. Доста след като ме беше изпратила и бях вече към края на балкона, аз си помислих, че тя все пак имаше право. Никога не трябва да се отлага за друг ден това, което може да се направи сега. Защото никой не знае къде ще бъде утре. Още преди да сме си и помислили за утрешния ден, можем да се строполим в някое антре, облени с шуртяща от дълбока рана кръв.
34
Погледнах часовника си. Скоро щеше да стане един и половина. Чудех се дали Рикард Люсне е в службата си. Измежду всички други в този миг най-много ми се искаше да си поговоря именно с него.
Можех да му позвъня и да разбера. Слязох надолу към телефонната будка пред един от блоковете и се обадих в службата му. След като почаках, ме свързаха с капитан трети ранг Рикард Люсне.
Казах:
— Добър ден, Люсне. Казвам се Веум, видяхме се преди известно време при…
— Да, ясно. Какво искате?
— Имам предвид случилото се с Венке. Ние и двамата знаем, че тя е невинна. — Тук спрях и притаих дъха си.
Той отвърна:
— Разбира се, че е невинна. Идиотщина е да се мисли нещо друго. Венке не може да убие дори бълха, а този тип… тя просто го обожаваше. Ако ченгетата са на друго мнение, значи в полицията съвсем са откачили.
— То си е така. Но аз работя за нейния адвокат и наистина сме сигурни, че тя е невинна. Нужно ми е да поговоря с вас, Люсне. Колкото може по-скоро.
— Слушай, Веум, когато се срещнахме, ти ми заприлича на човек, който бяга редовно, за да поддържа формата си. Тренираш ли?
— Да, по малко, веднъж седмично или нещо такова. А ако имам време, и по два пъти. Когато работех в „Социални грижи“, бягах за лекоатлетическия отбор на службата. Навремето бях добър бегач на дълги разстояния. Но оттогава минаха години…
— Слушай. Всеки петък аз свършвам работа в два часа, правя си хубав крос и след това ходя на сауна или плувам в басейна. Имаме прекрасна спортна база. Ако дойдеш да ми правиш компания, можем и да поговорим. Гарантирам ти, че ще бъде приятно и че няма да бягам по-бързо от теб и да те задмина.