Докато смъртта ни раздели
- Автор: Столесен Гуннар
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Драшков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Докато смъртта ни раздели». Краткое содержание книги:
— Аха, там ли била разликата? Не знаех това. Както виждаш, не мога да знам всичко.
— И наистина не знаеш. Ти долавяш съвсем малко от онова, Варг. Съвсем малко от… онова…
И очите й отново се напълниха с избликнали направо от душата сълзи. Предстоеше й да заплаче, лицето й щеше да почервенее и увехне като гниеща ябълка. Венке скри лице с ръцете си, захлипа в длани, разтърси рамене, гръб, цялото си тяло, цялото си същество.
Паулус Смит каза:
— Мисля, че вече достатъчно поговорихме, Веум. Време е да оставим госпожа Андресен да си почине.
Той ме хвана здраво за ръката и впери в мен яростен поглед. Прошепна ми:
— Ако продължаваш така още час, тя няма да може да отговаря дори в съда!
После след кратък размисъл добави:
— А може би така би било най-добре.
Кимнах. Обърнах се към Венке Андресен и казах:
— Прощавай. Съжалявам. Не трябваше да говоря така. Ти си права, аз наистина знам твърде малко за всичко.
Тя вдигна глава, погледна ни с подути от плач очи и кимна, съгласна с мен, или може би готова да приеме извинението.
Смит й каза:
— Сега тръгваме, госпожо Андресен. Но пак ще се видим. Опитайте се да се успокоите. Накрая всичко може да завърши добре. Обикновено става така.
Обърнах се към него:
— Преди да си тръгнем, ще мога ли да разменя няколко думи с Венке, с госпожа Андресен, насаме?
Той ме погледна внимателно:
— Само без глупости, Веум. Помни какво ти казах.
Кимнах:
— Имам го предвид.
— Добре. Ще чакам пред вратата. — Смит почука на вратата на килията и дежурната го пусна навън. Той й каза да затвори отново, но без да заключва, и тя ме погледна подозрително. На езика й вече беше да откаже, но уважението към Смит надделя. С израз на презрение тя затвори вратата.
Отидох при Венке Андресен. Съвсем до нея. Тя стана, аз усетих мокрото й от сълзи лице да прилепва към гърдите ми и си помислих: „Сега ризата ми ще се измокри. И Смит, който вижда всичко…“
— Ох, Варг, ох, Варг — дишаше тежко тя.
Поотстраних я малко от себе си, взирах се в подпухналото й, зачервено лице, в трескавите очи, които не можеха да гледат спокойно, а се мятаха в орбитите си, плъзгаха се по лицето ми.
— Кажи ми само едно нещо, Венке.
— Да?
— Не исках да те питам, докато Смит беше тук, но ако желаеш да ти помогна, не трябва да се сърдиш, а да отговориш честно на тези няколко мои въпроса.
— Да… — кимна тя.
— Нямаш ли представа кой, не познаваш ли някого, който евентуално би могъл да иска… да отнеме живота на Юнас.
— Не… Не, Варг, не познавам такъв човек.
Това не беше нищо повече от подготвителен въпрос. Оставаше само да й задам другия. Хванах я здраво в ръцете си и я попитах направо:
— Само ми кажи дали не го уби ти, не беше ли ти?
Тя ме погледна с очи, които ставаха ту черни, ту сини, сякаш някой й беше прикрепил помпа от велосипед, свързана с ирисите, и ту я надуваше, ту спираше, нагоре-надолу, нагоре-надолу.
— Не, Варг, кълна ти се! Не съм го убила аз! Не съм аз!
— Добре — рекох. — Потупах я по бузата. — Това беше всичко. Довиждане. Ще се чуем пак.
Отдалечих се бързо и почуках на вратата на килията.
Хвърлих й последен поглед и се опитах да й се усмихна ободрително, но не знам дали успях. Все пак почувствах, че не е особено ободрена.
Можех, разбира се, и да я целуна. Ала не желаех да я целувам — там и тогава. Исках да си запазя целувката за деня, в който тя евентуално щеше да напусне малкия четириъгълник на килията, за да попадне в обятията ми. Тогава щях да я притисна към себе си с думите: „Ти си свободна, Венке, свободна!“, последвани от целувка, но не по-рано.
Паулус Смит ме чакаше:
— Е? Какво толкова искаше да я попиташ без мен?
Не виждах основание да го лъжа. Казах:
— Попитах я направо дали не е убила Юнас Андресен.
— Аха? И какво отговори тя?
— Че не е. Каза, че не го е убила тя.
Той бавно изпусна струя въздух през стиснатите си зъби. После рече:
— Един господ знае, Веум. Един господ знае.
Крачехме тежко и полека към главния вход. Имах чувството, че се завръщаме от царството на мъртвите.
Пред сградата на полицията Смит ми каза:
— Осведомявайте ме за това, което научите, Веум.
Отново бе започнал да става официален.