Докато смъртта ни раздели
- Автор: Столесен Гуннар
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Драшков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Докато смъртта ни раздели». Краткое содержание книги:
Главата му почти висеше ниско между бедрата му.
Тилът му беше почервенял от усилие и сега той по-тежко носеше възрастта си. В косата му блестяха капчици пот и я правеха да изглежда по-тънка и рядка. На темето му вече се провиждаше плешивина, а вените по челото му нервно пулсираха.
— Вторник? Тази седмица?
Той обърна глава към мен и ме изгледа като наранен вол. Очите му се бяха зачервили.
— Две или три години я преследвах, Веум. Часове съм разговарял с нея, пил съм кафе след кафе… Правех й услуги. Можех да й ги правя, да й доставям разни неща. Давах й извънредно свободни дни заради детето. Но тя продължаваше да упорства, да се държи резервирано. И тогава се заклех, че няма да се оставя. Ако на света имаше жена, която да желаех, това беше тя! И нямаше да ми се измъкне! Всяка жена изисква особен подход и винаги е достъпна отнякъде, въпросът е да разбереш откъде. Ето кое е понякога дяволски трудно. И така, във вторник…
— Е?
— Бях я поканил на вечеря, от доста отдавна. Аз съм женен и това можеше да стане само когато жена ми отсъства от къщи. А във вторник тя беше в Тронхайм, по някакви семейни работи. Тогава рекох на Венке: „Нали ми обеща да излезеш с мен?“ И тя не възрази.
— Вие и преди това бяхте излизали заедно, нали?
— Не. Фактически не бяхме. Така че можеш да си представиш как се почувствах. Накратко казано, стана така. Първо хапнахме, после я придружих до дома й и почаках отвън на стълбата, докато тя изпрати момичето, което беше оставила при детето. А после, после аз я обладах тъй, както не бях обладавал никоя жена преди това, Веум! — Той силно удари с юмрук по разтворената длан на другата си ръка. — Поврага! А ето че сега, само три дни след това…
Във вторник, докато аз бях разговарял с Юнас Андресен. Но нали тя ми каза, че…
— Не става дума за някакво обикновено любовно изживяване, Веум. А за нещо грандиозно, такова, каквото дори един дърт разбойник като мен никога не е имал. Наистина невероятно. И то с жена, по-млада от теб с двайсет години и която въпреки това има на какво да те научи. Направо да се разплачеш, а, Веум?
Смотолевих нещо и казах с дрезгав глас:
— А тя, тя показа ли с нещо защо изведнъж й се е приискало да ти се отдаде?
Люсне ме погледна. Устните му се изкривиха в усмивка.
— Да ми се отдаде? Ти дърдориш като стара госпожица, Веум! — Лицето му надвисна над моето. — Тя не се отдаде, а се люби с мен така, че земята се тресеше. И после… после каза, че никога не й е било така добре. Значи и от мен е получила нещичко.
Казах:
— Ти какво, да не си решил да ми отхапеш носа?
Той отдръпна лицето си от моето.
— Не бъди толкова кисел, Веум. Да не би да ревнуваш? Може би си имал известни намерения?
— Моите отношения с госпожа Андресен са съвсем… професионални.
— Я не ме разсмивай! Сякаш някой е в състояние да има, както казваш, чисто професионални отношения с Венке. Повярвай ми, ако някой би могъл да ме тласне към развод, то това ще бъде жена като нея.
Отроних сухо:
— Тя не е привърженичка на… разводите.
— Така ли? Но може би моя щеше да го приеме, за да си отмъсти по някакъв начин. Ще ти кажа, Веум: имал съм десетки жени, но само една от тях е моя съпруга. Ако разбираш какво искам да кажа. Можех да се развеждам и пак да се женя сто пъти, но какъв е смисълът? Под юргана всичко е все същото. Да не забравяме, че има и деца, и задължения спрямо тях. А за децата човек би трябвало да се грижи. Когато умреш, децата ще живеят след теб като продължение на твоето присъствие и на това, което си бил. — Той се поизправи и пак седна на пейката. — Аз се грижа за децата. За моите деца. Имам и едно извънбрачно, роди се преди много години, когато вече бях женен. Не можех да… Но аз непрекъснато подкрепях това дете, момче е, през целия му досегашен живот, давах му всичко необходимо, всичко, което можех да му дам… И го третирам като свое, въпреки че не носи името ми. Така че заради децата аз така и не се разведох. И защо? Като семеен мъж съм имал толкова връзки с жени, колкото щях да имам и ако не бях женен, дори мисля, че съм имал повече. Едно момиче ляга с женения мъж с много по-малко предразсъдъци, отколкото с неженения, то просто не се безпокои, че ще трябва да се омъжва за него.
Двама млади мъже влязоха в сауната. Те хвърлиха погледи към Люсне и седнаха в най-отдалечения ъгъл.
Люсне ги проследи с очи, но без да им обръща специално внимание, само дето погледът му сякаш се наля с олово.
Казах: