Войната на Калибан
- Автор: Абрахам Дэниел
- Серия: The Expanse #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-408-6
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Войната на Калибан». Краткое содержание книги:
— Трябва да намерим онзи кораб — промълви той.
— Трябва да си бием шута — каза Холдън. — Дойдохме тук да търсим изчезнало дете. Сега имаме секретна научна база, подготвена за изнасяне. И тайна площадка за кацане. И някакъв трети играч, който нападна тези хора.
— Трети играч ли? — удиви се Пола.
Уендъл посочи към касапницата.
— Не сме го сторили ние — каза той.
— Не знаем с какво си имаме работа — продължи Холдън. — И докато не разберем, трябва да отстъпим.
— Не можем да спрем — възпротиви се Пракс. — Аз не мога да спра. Мей…
— Вероятно е мъртва — довърши Уендъл. — Момиченцето вероятно е мъртво. А ако не е, значи е живо на някое място извън Ганимед.
— Съжалявам — каза Холдън.
— Мъртвото момче — промълви Пракс. — Катоа. Баща му отведе семейството си от Ганимед при първа възможност. Заведе ги на някое сигурно място. Някъде другаде.
— Умна постъпка — изтъкна Холдън.
Пракс погледна към Еймъс за подкрепа, но едрият мъж ровеше из останките и демонстративно не вземаше ничия страна.
— Момчето е било живо — заговори отново Пракс. — Басиа каза, че знаел, че момчето е мъртво, събра си багажа и си тръгна. А когато се е качвал на онзи транспортен кораб, момчето му е било тук. В тази лаборатория. И е било живо. Така че не ми казвайте, че Мей вероятно е мъртва.
За миг всички се умълчаха.
— Просто недейте — помоли Пракс.
— Капитане? — извика Еймъс.
— Минутка само — рече Холдън. — Пракс, няма да ти казвам, че знам какво преживяваш, но и аз имам хора, които обичам. Не мога да ти нареждам какво да правиш, но нека те помоля — да те помоля — да помислиш коя стратегия ще е най-добра за теб. И за Мей.
— Капитане — настоя Еймъс. — Наистина трябва да погледнеш това.
Той стоеше до строшения стъклен куб. Пушката висеше забравена в ръката му. Холдън се приближи до него и проследи погледа му към разбития контейнер. Пракс се оттласна от азотната вана и отиде при тях. Там, полепнала по останките от стъклените стени, имаше мрежа от фини черни нишки. Пракс не можеше да каже дали е изкуствен полимер или естествена субстанция. Беше нещо като паяжина. Само че имаше изумителна структура. Той посегна да я докосне, но Холдън го сграбчи за китката и го дръпна назад толкова силно, че го заболя.
Когато капитанът заговори, думите му бяха отмерени и спокойни, и това само правеше паниката в тях по-ужасяваща.
— Наоми, подготви кораба за излитане. Трябва да се махаме от тази луна. Веднага.
18.
Авасарала
— Какво мислиш? — попита генералният секретар от горния ляв прозорец на дисплея. В горния десен Еринрайт се приведе на сантиметър напред, готов да се намеси, ако тя си изтърве нервите.
— Четохте брифинга, сър — рече мило Авасарала.
Генералният секретар махна небрежно с ръка. Беше малко над шейсетгодишен и носеше десетилетията с чара на човек, несмущаван от тежки мисли. Годините, през които Авасарала бе работила, за да се издигне от ковчежник на Работническия осигурителен фонд до областен губернатор на зона Махаращра-Карнатака-Гоа, той бе прекарал като политически затворник в затвор с лек режим в наскоро възстановената облачна гора на Андите. Бавните, скърцащи колела на властта го бяха издигнали до славата, а способността му да се преструва, че слуша, му придаваше тежест без неудобството да има собствено мнение. Дори някой човек да бе подготвян от самото си раждане за идеалната правителствена марионетка, пак нямаше да постигне съвършенството на генерален секретар Естебан Соренто-Гилис.
— Политическите брифинги никога не улавят наистина важните неща — заяви празноглавецът. — Кажи ми какво мислиш ти.
„Мисля, че изобщо не си чел шибания брифинг — помисли си Авасарала. — Не че мога да се оплача от това.“ Тя прочисти гърло.
— Само спаринги и никаква битка, сър — поде. — Играчите са от най-високо ниво. Мишел Ундаве, Карсън Сантисеверин, Ко Шу. Водеха със себе си достатъчно военни, за да е ясно, че не са само политически маймуни. Но засега единственият, който каза нещо интересно, е една пехотинка, която доведоха за украса. Иначе всички чакаме някой да се изтърве.
— Ами… — генералният секретар млъкна за миг и понижи глас — … алтернативната хипотеза?