Обещанието на краля вещер
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: The Sellswords #2
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Инфодар
- ISBN: 978-954-761-393-5
- Переводчик: Илиян Илиев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Обещанието на краля вещер». Краткое содержание книги:
— Не изричай това нечисто име!
— Съгласен съм — отвърна Уингхам с нов поклон. — И не бих, ако имаше друг начин да те подтикна да действаш.
Нюнги се наклони леко назад и обмисли думите.
— Конструкция, казваш?
— Убеден съм, че ако се покатериш до най-високата си стая и погледнеш през северния прозорец, ще можеш да я видиш и оттук.
Нюнги погледна обратно към стаята зад себе си и разнебитеното стълбище, изкачващо се покрай дясната стена.
— Не напускам твърде често най-долния етаж. Съмнявам се, че мога да изкача тези стълби — той се усмихваше, когато се обърна към Уингхам, после насочи погледа си към Олгерхан. — Може би едрият ти приятел може да ми помогне — да помогне и на двама ни, ако краката ти са толкова стари като моите.
Уингхам не се нуждаеше от помощта на Олгерхан, за да изкатери стълбите, макар че дървеният парапет бе крехък и разнебитен. Много от перилата липсваха или бяха наклонени навън или навътре и не бяха закрепени за самия парапет. Старият търговец поведе, Олгерхан го следваше отблизо, нарамил Нюнги, и от време на време протягаше ръка, за да придържа Уингхам.
Стълбището се издигаше на около петнадесет фута и излизаше на балкон, който се разпростираше по дължината на широкото фоайе. Отсреща имаше второ стълбище, което водеше до третия етаж. То изглеждаше по-стабилно с всички перила на мястото им, но очевидно не бе използвано от години и Уингхам трябваше да почисти няколко паяжини, за да продължи. Стълбите излизаха на южната страна на къщата и Уингхам трябваше да измине по балкона целия път обратно до вратата на северната стая. Когато стигна дотам, погледна назад, защото Нюнги отново ходеше сам и бе изостанал заради отчетливото си куцукане. Нюнги му махна да продължи и той отвори вратата, отиде до далечния прозорец и дръпна завесата.
Щом погледна на север, Уингхам за малко не се строполи, защото макар и да бе очаквал гледката на растящия замък, определено не бе очаквал колко доминираща ще изглежда постройката от толкова далече. Само няколко дни бяха изминали откак Уингхам бе ходил до магическата книга и постройката, която растеше около нея, и замъкът вече бе многократно по-голям. Естествено Уингхам не можеше да види книгата от толкова далече, но кръглата кула, издигаща се около нея, и извисяваща се над Ваасанската равнина, бе ясно видима.
По-потресаващо бе, че кулата бе далеч към задната част на постройката, в средата на задната стена, обградена от две по-малки кули, разположени в ъглите й. От тях стената се придвижваше на юг към Палишчук и Уингхам можеше да различи очертанията на нарастваща централна постройка около бъдеща порта, която щеше да се превърне в горната стена на замъка.
Няколко други постройки растяха пред портата, външна стена и по-ниска стена вече се издигаха от земята.
— В името на боговете, какво е направил? — попита старият Нюнги иззад гърба на Уингхам.
— Оставил ни е някои подаръци, както изглежда — отвърна Уингхам.
— Изглежда почти като копие на замъка Опасни, проклето да е името му — отбеляза Нюнги.
Уингхам погледна към стария бард, наясно с факта, че той бе един от малцината все още живи, които бяха виждали ужасното място по време на зенита на могъществото на Зенги.
— Това е направено от магьосник — каза Нюнги.
— Зенги, както вече обясних.
— Не, стари ми приятелю, имам предвид сега. Направил го е магьосник. Магьосник е послужил за катализатор, за да върне към живот силата на краля вещер.
Сега!
— Някои проклятия нямат край — отвърна Уингхам, но премълча останалата част от мислите си, свързани с Арраян и собствената му глупост да й даде книгата.
Беше я сметнал за наръчник в изкуството на некромантията или създаването на големи, или пък по история.
Никога не си беше представял каква е истината.
— Моля те, ела с мен, Нюнги — подкани го Уингхам.
— Там ли? — попита старецът с ужасено изражение. — Опасявам се, че дните ми на странстване са отдавна в миналото. Нямам силата да се бия с…
— Не там — обясни Уингхам. — До къщата на приятел — племенницата ми, която се нуждае от мъдростта ти в този мрачен час.
Нюнги погледна към Уингхам с нескрито любопитство.
— Магьосницата?