Гилдията на магьосниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989011
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гилдията на магьосниците». Краткое содержание книги:
Докато изкарват тълпата от града, едно младо момиче, разгневено от отношението на управниците към семейството и приятелите й, хвърля камък по бариерата, влагайки целия си гняв в този жест. За огромна изненада на всички присъстващи, камъкът преминава през щита и запраща един магьосник в безсъзнание на земята.
Това е нещо немислимо и най-ужасните страхове на гилдията се сбъдват – на свобода по улиците на града броди необучен магьосник. Момичето трябва да бъде намерено и то бързо, преди непокорната й сила да унищожи както нея, така и града, който е неин дом.
Гилдията на магьосниците е първият том от зашеметяващата нова фентъзи трилогия, която изобилства от магия, действие и напрегнати приключения.
– Да – съгласи се друга жена. – Но Разпоредителят постъпи правилно. Прехвърли по-голямата част от работата на Воините и Алхимиците.
– Така е – каза първата. – Кажи ми сега как е съпругата на лорд Мейкин? Вече трябва да е навлязла в деветия месец...
Гласовете на жените заглъхнаха и бяха заменени от момчешки смях.
–... те заблуди. Направо те размаза, Камо!
– Това беше просто номер – отвърна момче със силен вински акцент. – Втори път няма да му се удаде.
– Ха! – намеси се трето момче. – Това е вторият път!
Момчетата избухнаха в смях, но Сония успя да долови нечии други стъпки, които се приближаваха отляво. Момчетата млъкнаха.
– Лорд Сарин – промърмориха те почтително, когато стъпките се приближиха до тях. Когато ги отминаха, те отново повишиха гласове и продължиха да се закачат. Скоро гласовете им се изгубиха напълно.
Покрай тях минаха още няколко групи магьосници. Повечето не разговаряха. Постепенно всички се разотидоха по стаите си. Когато Сери надигна глава над живия плет, за да провери дали пътеката е чиста, вече беше минал почти час.
– Сега ще се върнем обратно в гората – каза й той. – Днес няма да има повече занятия.
Той излезе на пътеката и се шмугна в отсрещния храсталак. Сония го последва. Те отново тръгнаха през градината, прекосиха пътя и се шмугнаха в гората. Сери приклекна до едно дърво и й се усмихна, а очите му проблясваха от възбуда.
– Лесно беше, нали?
Сония погледна отново към Гилдията и почувства как устните й се разтягат в усмивка.
– Да!
– Така. Само си помисли: докато магьосниците претърсват копторите, ние се промъкнахме на тяхна територия.
Двамата се закискаха тихичко, после Сония си пое дълбоко дъх и въздъхна.
– Радвам се, че всичко свърши – призна тя. – Можем ли вече да се прибираме?
Сери сви устни.
– След като така и така сме тук, ще ми се да опитам още нещо.
Сония го изгледа подозрително.
– Какво?
Без да обръща внимание на въпроса й, той се надигна и тръгна между дърветата. Тя се поколеба, но след това забърза след него. Колкото повече навлизаха в гората, толкова по-тъмно ставаше и момичето на няколко пъти се спъваше в дебели коренища и паднали клони. Сери сви вдясно и когато почувства, че стъпва върху по-различна повърхност, Сония разбра, че отново прекосяват пътя. След това се наложи да се изкачват по някаква стръмнина. След неколкостотин крачки пресякоха тясна пътека и склонът стана още по-стръмен. Сери се спря и посочи с пръст.
– Погледни.
Между дърветата се забелязваше дълга двуетажна сграда.
– Тук живеят учениците – каза Сери. – Намираме се зад сградата. Можеш да погледнеш вътре.
През един от прозорците се виждаше част от стая. До едната стена беше допряно най-обикновено желязно легло, а до другата – тясна маса и един стол. Две кафяви мантии висяха на куки, забити в стената.
– Доста е бедно.
Сери кимна.
– Всичките са такива.
– Но те са богати, нали?
– Предполагам, че не им се позволява да си обзавеждат стаите както им се иска, докато не станат пълноправни магьосници.
– А как изглеждат стаите на магьосниците?
– Луксозно. – Очите му проблеснаха. – Искаш ли да видиш?
Сония кимна.
– Да вървим тогава.
Той отново я поведе нагоре по склона. Когато се добраха до края на гората, Сония видя, че зад Университета лежи широк павиран двор, около който се издигаха няколко постройки. Една от сияещите, изградени сякаш от разтопено стъкло сгради, се спускаше подобно на дълго стълбище надолу по склона. Друга приличаше на огромна, обърната на обратно купа, гладка и бяла. Всичко наоколо се осветяваше от два реда големи кълбовидни лампи, закачени върху високи железни стълбове.
– Какви са тези сгради? – попита Сония.
Сери се спря.
– Не съм съвсем сигурен. Мисля, че онази стъклената е банята. Останалите... – Той сви рамене. – Бих могъл да разбера.
И той отново се върна в гората. Когато през дърветата отново се показа сградата на Гилдията, двамата се приближиха, прекосиха вътрешния двор и стигнаха почти до жилищата на магьосниците. Сери скръсти ръце и се намръщи.
– Всичките прозорци са скрити зад паравани – каза той. – Хм, може пък ако заобиколим отстрани, ще успеем да видим нещо.
Когато отново излязоха от гората, краката на Сония вече я боляха. От тази страна дърветата стигаха почти до стената и през един от отворените прозорци момичето успя да зърне част от стаята. Но умората взе връх и тя се отпусна на земята.