Незаключената врата
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #23
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9789542609438
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Незаключената врата». Краткое содержание книги:
— Не — завъртя отрицателно глава тя, — ето тук вие не сте прав. При всяко положение нямаше да търпя.
— Така ли? И какво щеше да правиш? Мен ме нарече тройкаджия и спекулант. С него обаче как щеше да действаш?
— Изобщо не е задължително да обвиняваш, за да накараш човека да направи необходимото. Това да ви е хрумвало случайно? Има маса други начини. Аз допускам, че за вас тази идея е просто недостъпна, нали сте свикнали да вербувате източниците си чрез компромати и нищо друго не умеете.
— Интересно, а как ги вербуваш ти? Между другото, още не съм проверявал твоята агентурна работа. Подозирам, че в нея имаш много трески за дялане. С колко източници разполагаш?
— С дванайсет.
— Това е по документи. А с живи, с истински?
— С дванайсет — упорито повтори Настя. — Искате да видите делата им ли? Ще ги донеса.
— Не сега, нямам време да се занимавам с това. Върви, изпрати запитването и работи по съпруга на Воронова. До вечерта информацията да е налице.
— Ами ако няма такава информация?
— Има — натърти полковникът. — Със сигурност знам, че трябва да я има. Ако не я намериш, значи за нищо не те бива. Това беше, Каменская, свободна си.
Всеки оперативен работник знае, че бумащината е слабото място на който и да е криминалист. А сред цялата бумащина най-слабото място е оформянето на работата с тайните източници на информация. Ето защо, когато оперативният работник желае да се утвърди като началник, той определено знае с какво трябва да започне, ако иска да притисне подчинения си и да го постави на мястото му. Какво пък, Афоня не е изключение. Навремето Гордеев веднъж го взеха в министерството, на негово място назначиха нов началник, та и той започна с проверка на секретните материали. Знаем, минали сме през това. Когато се върна в кабинета си, Настя дори не си направи труда да извади от сейфа агентурните дела, за да провери всичко ли е наред в тях. Беше сигурна, че Афоня нищо няма да проверява. Поне в нейните. Да, той нищо не разбра. Но се уплаши. В това Настя не се съмняваше.
Преди два дни той забеляза, че го следят. Отначало сметна, че му се е сторило, но после на няколко пъти провери и се убеди: не, не му се е сторило, наистина го следят. Значи са го надушили, гадовете. Как ли? Най-вероятно чрез данните от летището, няма как другояче. Какво пък, той беше предвидил този вариант. Нека се поизмъчват, той ще ги будалка още известно време, има само едно нещо, чрез което те могат със сигурност да установят дали Виктор Слуцевич е същият онзи Юрка Симонов, или не е. Само едно. И хората над него сега правят всичко възможно, за да докопат това нещо и да го унищожат.
Следователно е дошло време отново да пусне в действие чуждите имена. Ето вече няколко дни, откак се запозна с Юля, Виктор се наричаше само така, както бе записано в паспорта му. Временният отдих свърши, необходимо е да се активизират контактите, за да има с какво да хвърля прах в очите.
Първо отиде в казиното. Отдавна не беше играл, цели десет месеца, откак бе заминал, за да му направят пластичната операция. Четири месеца живя, както се казва, „в нелегалност“, докато се подготвяха новите му документи и заздравяваха белезите, после половин година в Москва под новото име, с новата работа и новия живот. И нито веднъж през това време той не престъпи прага на игралното заведение, макар че по-рано киснеше там денонощно, губеше всичко до последната рубла или си излизаше като победител. Трудно му беше да се бори със страстта си, но повече му се живееше. Виктор разбираше, че ако започнат да го търсят, първо ще се заемат с казиното.
Преди да седне да играе, Виктор придирчиво огледа всички крупиета край масите за игра на карти. От рулетката се отказа веднага, нали Юрка Симонов беше известен с пристрастеността си именно към рулетката. Значи ще играем на „блекджек“. Трябва само правилно да избере крупието. Непременно трябва да бъде някой новак или някой назначен на работа по заповед на „чадъра“, тоест човек, който или зле познава правилата за поведение на масата, или се чувства в пълна безопасност и съответно не смята за нужно да спазва тези правила. В едно добро казино едва ли ще намериш такова крупие, затова Виктор отиде в евтино, мърляво заведение, което не се ползваше с добра репутация, и то най-вече заради непрофесионализма на персонала. Ако беше Юрка Симонов, естествено щеше да отиде в „Голдън Палас“ или в „Кристал“. Но той не е Симонов, а съвсем друг човек, затова и категорията на казиното трябва да е съвсем друга.