Магьосническа ярост
- Автор: Bast Anya
- Серия: Магьосници на елементите #4
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Магьосническа ярост». Краткое содержание книги:
Тя докосна медальона, който той й бе дал.
— Предполагам, че работи.
— Да. — Дъхът му погали бузата й и той я придърпа към себе си. — Радвам се, че те намерих в пещера в централен Кентъки. — Той зарови лице в косата й за момент, преди да отстъпи назад.
— Нали видя лимузината? Сигурно знаеш защо съм тук.
— Да, срещнахме Ерик надолу по пътя. Всичко, което каза, беше много просветляващо. Разбира се, по-голямата част беше за това колко си секси. — Имаше нещо в гласа му, което не си беше съвсем на мястото. Беше сух, грубоват и малко саркастичен.
— Ха! Чакал ме е. Какъв мъж.
Тишина. Тео не отговори, но тялото му застина. Този път мълчанието му говореше повече от всякакви думи.
— Ти ревнуваш! — Осъзнаването на този факт я заля като студена вода, събуждайки я и карайки я да ахне. — Ревнуваше, когато си помисли, че Дарън се интересува от мен, а сега Ерик…
— Не ревнувам.
Тя се изсмя.
— Да, Тео, ревнуваш. Познавам ревността, когато я чуя. Слушай, приятел, трябва първо да ми кажеш, че се интересуваш от мен, преди да имаш каквото и да било право да ревнуваш от други мъже.
Той я дръпна плътно до себе си и сниши устата си до нейната.
— А онези няколко нощи в леглото? Не показаха ли, че се интересувам от теб?
— Сексуално, може би. — Дъхът й заседна в гърлото. — Показаха ми, че искаш да ме чукаш и че се бориш с това, нищо повече.
— Да, искам да те чукам. — Той остави устните си да докоснат нейните. — Искам да те държа в леглото при мен цяла нощ, да те карам да свършиш толкова много пъти, че си нямаш и представа.
О…
Сарафина преглътна с усилие и се намести в хватката му.
— И какво те спира? — Гласът й излезе почти като шепот.
— Забравих.
Той захапа долната й устна, карайки цялото й тяло да настръхне, след това притисна силно устата си в нейната, горещо и гладно. Тео разтвори устните й и пъхна езика си вътре, издавайки тих звук, сякаш беше толкова вкусна. Накара я да потрепери.
Когато прекъснаха целувката, Сарафина дишаше тежко и едва стоеше на крака.
— Ъ, когато отидем в хотела или някъде с легло — всъщност и диван ще свърши работа, даже и фотьойл — ми напомни да ти напомня, че забрави.
Той се засмя тихо. За първи път го чуваше да го прави и това я изпълни с дълбока радост.
— Няма да ми трябва напомняне.
Тя чу движение извън пещерата. Стъпки. Тя застина.
— Няма проблем. Вероятно са Дарън или Томас.
— Томас е дошъл до тук?
— Тръгнахме към летището веднага щом самолетът ти излетя. Още щом разбрахме накъде те води Стефан, всички скочихме в първия самолет за Луисвил. От там последвахме медальона. Бяхме само на няколко часа след теб.
Тео я последва през изхода и излязоха отново сред нощния въздух.
Една ръка я сграбчи и й помогна да стане. Тя застана лице в лице с Дарън. Томас стоеше близо до него. Щом Тео мина, той постави ръка на кръста й и я дръпна настрани от водния магьосник.
— Има ли нещо там вътре? — попита Томас.
Сарафина поклати глава.
— Мислех, че има нещо, но може би е било само въображението ми. Мисля, че сама си изкарах акъла.
— Стефан е в сградата, нали? — попита Дарън.
— Да.
— Има ли още някого вътре с него?
— Шофьорът му и двамата бодигардове в лимузината бяха единствените други хора в колата. Не е спирал да вземе никого. Бей беше в самолета с нас…
— Какво? — попитаха едновременно Томас и Тео.
Тя кимна.
— И имам да казвам много за това. Както и да е, Бей се телепортира преди да се приземим. Изводът? Не знам, но вътре има още трима вещери, без да броим Стефан. Бей може и да е, а може и да не е вътре с тях.
— Мисля, че трябва да отидем и да разберем — каза Дарън.
— Мисля, че трябва да завлечем задника на Стефан обратно в Грибин — добави Тео.
Томас потърка брадичката си.
— И аз си го мислех. Няма по-добър момент от този. Можем да свалим тримата бодигардове и шофьора.
— А Бей? — попита Сарафина. — Ами ако Бей се е върнал при предполагаемия си господар и сега е вътре? Колко магьосници доведе със себе си?
Томас й се ухили.
— Страх ли те е, Сарафина?
— Да, по дяволите! И ако имахте някакъв здрав разум и вас щеше да ви е страх.